Сараевски погром

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сараево на 29 юни 1914 г. (Сараевски държавен архив)

Сараевският погром е пълномащабна кампания на насилие срещу сръбското население в Сараево на 28 и 29 юни 1914 г., като реакция на убийството на ерцхерцог Франц Фердинанд и София Хотек от Гаврило Принцип в т.нар. сараевски атентат.

Погромът е подкрепен от австро-унгарското правителство и води след себе си до етнически конфликти без прецедент в историята на града. Двама сърби са убити в първия ден на погрома в Сараево, а много са нападнати и ранени, около хиляда къщи, училища, магазини и други обекти, собственост на сърби, са разграбени и унищожени. [1]

Погромът е подкрепен от Оскар Потиорек - австро-унгарски губернатор на Босна и Херцеговина и официално отговорен за реда и сигурността в провинцията, въпреки че същият е персонално отговорен за пропуска по охраната на престолонаследника и неговата спътница в живота, станали жертва на държавния атентат.

Трима видни местни сараевски политици и нотабили – Йозо Сунарич, Шериф Арнаутович и Данило Димович, като представители на трите местни общности, влизат на аудиенция при губернатора, за да го помолят да предприеме нужните мерки, за прекратяване на изстъпленията и погромите над местните сърби, но той отказва да се меси в спонтанните протести. [2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Donia, Robert J.. Sarajevo: A Biography. University of Michigan Press, 2006. ISBN 978-0-472-11557-0. с. 125.
  2. Period 1918.-1945. god.. // City of Sarajevo website. Посетен на 7 декември 2013. Ugledni grarlanski političari i zastupnici Bosanskog sabora, dr. Jozo Sunarić, Serif Arnautović i Danilo Dimović su odmah posjetili zemaljskog poglavara Oscara Potioreka i tražili intervenciju kako bi se neredi i napadi na Srbe spriječili.