Свети Илия (Белопопци)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Свети Илия“
Карта Местоположение
Вид на храмаправославна църква
Страна България
Населено мястоБелопопци
РелигияБългарска православна църква
ЕпархияСофийска
Изграждане1909 г.
Статутнедействащ храм, паметник на културата
„Свети Илия“ в Общомедия

„Свети пророк Илия“ е православен манастир, осветен през 1909 година в софийското село Белопопци.

Разположен е на около километър северно от селото сред живописна гледка. До него води стар път, който минава покрай обработваеми ниви и буди асоциации с Елин Пелиновите разкази. Около манастира се простира малка горичка, в която се намира малко кладенче, известно сред местните с името Света вода. По-късно е изградена и чешма.

За историята на храма се разказва от Григор Пушкаров още през далечната 1911 г. На мястото, на което е издигнат манастирът, са открити каменни основи на църква. Според преданието – жителка на селото, т.нар. баба Ангелина, получава пророчески видения, в които тя вижда църква под земята. След известно време църковният настоятел по това време – Димитър Белопопски разрешава да се започнат разкопки. Открита е постройка – стара църква. На мястото на откритието е поставено кандило и така то започва да бъде посещавано от миряни.

Започва изграждането на храм „Св. прор. Илия“. Голяма заслуга има Димитър Белопопски – църковният настоятел по онова време, и много доброволци, сред които са свещеникът Иван Стоянов, църковният настоятел Александър Балабанов, стенописецът Йото Иконописеца (Иван Недялков) и много други. Храмът е открит и осветен от софийски митрополит. Днес в двора на манастира се намира паметник на Димитър Белопопски.

Всяка година на 20 юли се провежда традиционен събор, събират се хора от селото и региона, за да посрещнат празника Илинден.

През 2016 г. е открита зона за развлечение и екопътека „Манастир Св. Илия“ – „Язовира“.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Пушкаров, Гр., „Историята на храма Свети пророк Илия в с. Белопопци“, София, 1911

Бележки[редактиране | редактиране на кода]