Севернобългарски коридел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ареал на разпространение на севернобългарския коридел

Севернобългарски коридел е българска порода овце с предназначение добив на вълна и месо.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Породата е разпространена в стопанства в селища, намиращи се в Област Габрово. Създадена е чрез сложно възпроизводително кръстосване на местни ниско продуктивни и грубовълнести овце с кочове от тънкорунни породи. Първоначално овцете са кръстосвани с кочове от породата Меринофлайш, след това са използвани полутънкорунни, Вюртенбергски и кочове от породите Линкълн и Ромни-марш. В последният етап на породообразуването женските кръстоски са заплождани с кочове от породите Севернокавказка мериносова овца и Новозеландски коридел. Призната е за порода през 1992 г.

Към 2008 г. броят на представителите на породата е бил 648 индивида.

Рисков статус – застрашена от изчезване.

Описание и характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Главата е бяла, средно голяма с права профилна линия и кичур вълна над челото. Тялото и коремът са добре зарунени. Опашката е дълга, тънка и достига под скакателната става. По краката имат кафеви или черни петна.

Вълната е бяла с копринен блясък и добре изразена къдравост. Имат бял или светлокремав серей.

Овцете са с тегло 50 – 55 kg, а кочовете 80 – 90 kg. Средният настриг на вълна е 4 – 5 kg при овцете и 9 – 10 kg при кочовете. Плодовитостта е в рамките на 120 – 130%. Средната млечност за лактационен период е 100 – 110 l.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Породи селскостопански животни в България, Авторски колектив, Каталог, Второ преработено издание, издателсво ИФО Дизайн ООД, ISBN 978-954-92216-3-3, 2008 г. стр. 84

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]