Сианна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Сианна (Станна) е романокелтска богиня, епиграфски засвидетелствана от град Весуна (днешен Перигиьо), която е идентична с римската богиня Диана.[1] [2] [3][4]

Богинята Стана е засвидетелствана в надпис, състоящ се от пет фрагмента, открити в сградите на „Виейлс Казернес“ ('Vieilles Casernes') в Перигьо (Дордоне), на територията на Петрокория, където тя е партньор с бога Тело. Благодарение на сравнението на различните фрагменти, предложеното възстановяване е сигурно, с изключение на края на първата линия и началото на втората линия: Deo Telo et deae Stannae, solo A (uli) Pomp (eii) Antiqui, Per ... ius, Silvani fil (ius) Bassus, c (urator) c (ivium) r (omanorum), conséptum omne circa templum et basilicas duas, as ceteris ornamentis ac munimentis, dat, (ILA-P 19, 20, 21; CIL XIII, 950 = RE, vol. 1, pp. 40 – 41, n°56 = Espérandieu, 1893, n° 20, tab III, 2;. CIL XIII, 951, = RE, vol. 1, p. 42, n°59 = Espérandieu, 1893, n°18, tab. IV, 1; CIL XIII, 952 = RE, vol. 1, p. 41, n°57 = Espérandieu, 1893, n°17, tab. IV, 2; CIL XIII, 953 = RE, vol. 1, p. 41, n° 58, Espérandieu, 1893, n°19; CIL XIII, 954 = Espérandieu, 1893, n°21.)

Този надпис е от голям интерес, защото споменава съществуването на храм, посветен на Тело и Стана. Завещателят Perus Bassus е римски гражданин и има официални функции. Той е куратор, което означава, че е бил назначен от императора да управлява и контролира финансите на града. Той предлага стена, две базилики, орнаменти и аксесоари, които удължават и украсяват светилището, построено върху имота на римския гражданин Аулус Помпей Антикус. Тази стена и базилики могат да съответстват на гало-римските останки, изкопани в околностите на „Tour de Vésone“, храмът, посветен на Тутела Везуна (Tutella Vesunna), едноименната богиня на града.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.researchgate.net
  2. Henry François Athanase Wlgrin de Taillefer.1821 – 1826. Antiquités de Vésone, cité gauloise remplacée par la ville actuelle de Périgueux, ou description des monumens religieux, civils et militaires de cette antique cité et de son territoire, précédée d'un essai sur les Gaulois. vol.1 Edition: A Périgueux: chez F. Dupont, 1821 – 1826. Pp. 502, 505,
  3. theses.univ-lyon2.fr
  4. CIL XIII: 948, 950, 952 and 954.