Сико I (Беневенто)
| Сико I Sicone | |
|---|---|
| лангобардски принц на Беневенто | |
 солид на Сико I, на обратната страна Архангел Михаил | |
| Роден |
предполага се 772 г.
|
| Починал | |
| Семейство | |
| Деца | Сикард[1] Сиконулф[1] |
| Сико I в Общомедия | |
Сико I (на латински: Sico; ок. 758 – 832) е лангобардски принц на Беневенто от 817 до 832 г.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Първо е гасталд на Ачеренца. След убийството на Гримоалд IV той става принц на Беневенто и плаща трибут на император Лудвиг Благочестиви.
През 831 г. Сико обсажда град Неапол, но не успява да го превземе. Той взима мощите на покровителя на града Свети Януарий, който е родом от Беневенто.
След него принц става синът му Сикард. Неговата дъщеря Ита (или Итана) се омъжва за Видо I (Гвидо I), херцог на Сполето. Баща е и на Сиконулф (първият принц на Салерно 849 – 851 г.).
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Sergio Rovagnati, I Longobardi, Milano, Xenia, 2003. ISBN 88-7273-484-3
- ↑ а б www.treccani.it.