Сико I (Беневенто)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сико I
лангобардски принц на Беневенто
Sico solidus 1.svg
солид на Сико I, на обратната страна Архангел Михаил
Роден
предполага се 772 г.
Починал
Семейство
Деца Сикард[1]
Сиконулф[1]
Сико I в Общомедия

Сико I (на латински: Sico; ок. 758 – 832) е лангобардски принц на Беневенто от 817 до 832 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Първо е гасталд на Ачеренца. След убийството на Гримоалд IV той става принц на Беневенто и плаща трибут на император Лудвиг Благочестиви.

През 831 г. Сико обсажда град Неапол, но не успява да го превземе. Той взима мощите на покровителя на града Свети Януарий, който е родом от Беневенто.

След него принц става синът му Сикард. Неговата дъщеря Ита (или Итана) се омъжва за Видо I (Гвидо I), херцог на Сполето. Баща е и на Сиконулф (първият принц на Салерно 849 – 851 г.).

Източници[редактиране | редактиране на кода]