Склопеност
Склопеност е термин в горското стопанство, с който се означава степента на доближеност на короните на дърветата. Степента на склопеност характеризира светлинния режим в насажденията, а оттам определя хода на развитие на подлеса и живата почвена покривка, дебелината на мъртвата горска постилка, възобновителните процеси в насажденията, характера на водния режим. До голяма степен от склопеността на насаждението зависи енергийният баланс на горската екосистема.[1]
Склопеността на дадено насаждение се определя като съотношението на площта на хоризонталната проекция на короните на дървостоя към общата хоризонтална проекция на територията на насаждението. Максимална склопеност 1,0 е налице, когато тези две величини съвпадат, т.е. короните на дърветата се допират една до друга и покриват цялата площ на насаждението. За минимална склопеност се приема степента 0,1.
По степента им на склопеност се разграничават насаждения с:
- голяма склопеност – 1,0 – 0,9;
- средна склопеност – 0,7 – 0,6;
- ниска склопеност – 0,6 – 0,5;
- много малка склопеност – 0,4 – 0,3.
Насаждение със склопеност 0,3 – 0,1 се нарича редина; редината не е гора по смисъла на определението на това понятие, защото при толкова голямо отстояние между дърветата се смята, че липсва типичното за гората взаимодействие между дърветата.[1]
Склопеността се определя по няколко начина:
- окомерно – чрез проектиране на короните на дърветата към небосвода и преценка на степента на покритие;
- чрез картиране на хоризонталните проекции на короните на дърветата с планиметър и други геодезични инструменти;
- фотометрично – с луксметър за измерване на осветеността, и хоризонтоскоп;
- чрез хоризонтално заснемане на склопа над короните и последваща компютърна обработка с въвеждане на данни за местоположението на заснетата площ.[2]
Когато между отделните части на насаждението се установява до две десети разлика в склопеността, се смята, че насаждението е с равномерен строеж; в противен случай – с неравномерен.[1]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Георги Костов, Васил Стипцов. „Учебно помагало по лесовъдство“. ЕТ „Рута“, София, 2004, ISBN 954-8783-86-X, стр. 17–18.
- ↑ Катя Метанова, Мартин Борисов. „Лесовъдство“, Просвета – София АД, 2005, ISBN 954-01-1675-9, стр. 11–12.