Число (словенски език)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Число.

За илюстрация на използването на категорията число в словенски, ще дадем пример с формите на бъдеще време.

Бъдеще време в словенски се образува с помощта на глагола biti (съм) в бъдеще време плюс минало („елово“) причастие на смисловия глагол.

Например, българското бъдеще време в таблица по-долу аз ще видя (Jaz bom videl), включително родовете за 3 лице единствено число: той (= on) и тя (= ona), без то (= ono) може да се трансформира от:

Единствено число Множествено число за двама Множествено число
Аз ще видя Ние (двамата) ще видим Ние (всички) ще видим
Ти ще видиш Вие (двамата) ще видите Вие (всички) ще видите
Той/тя ще види Те (двамата) ще видят Те (всички) ще видят

в:

Единствено число +м/ж род Двойствено число +м/ж род Множествено число +м/ж род
Jaz bom videl/Jaz bom videla Midva bova videla/Midve bova videli Mi bomo videli/Me bomo videle
Ti boš videl/Ti boš videla Vidva bosta videla/Vidve bosta videli Vi boste videli/Ve boste videle
On bo videl/Ona bo videla Ona (или onadva) bosta videla/Oni (или onidve) bosta videli Oni bodo videli/One bodo videle

Двойствено число[редактиране | редактиране на кода]

В словенски език има не само единствено и множествено число, а и двойствено, което в български се превежда с добавяне на думата двамата или двете.

Двойственото число е характерно за старобългарския език, откъдето се прави заключение, че е съществувало още в праславянския език. От него е пренесено и в словенски. То представлява граматическо число като единствено и множествено, само че се използва за два обекта или субекта. Например:

Ona sta (те двамата са – два обекта или субекта) [мъжки род]
Oni sta (те двете са – два обекта или субекта) [женски род]
Oni so (Те (всички) са – повече от два обекта или субекта) [мъжки род]
One so ( Те (всички) са – повече от два обекта или субекта) [женски род]

Двойственото число е запазено и в родовете, както ясно се вижда от горния пример.

Двойственото число е твърде трудно за разбиране от чужденец, обаче то допринася за специфичен стил. Сравнете следните изречения:

Bil je lep jesenski dan. Odšli smo v park. Usedli smo se na klopco in se pogovarjali. Lepo nam je bilo.
Беше хубав есенен ден. Отидохме в парка. Седнахме на пейка и разговаряхме. Прекарахме добре.
Bil je lep jesenski dan. Odšla sva v park. Usedla sva se na klopco in se pogovarjala. Lepo nama je bilo.
Беше хубав есенен ден. (Ние двамата) отидохме в парка. (Ние двамата) седнахме на пейка и (ние двамата) разговаряхме. (Ние двамата) прекарахме добре.

Вторият текст звучи за словенеца по-романтично и интимно, това е характерен стил, който не може да се предаде на български, защото липсва двойствено число.