Сорбция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лабораторен абсорбер.
1 a): CO2 входов отвор;
1 b): H2O входов отвор;
2): изпускателен отвор;
3): абсорбена колона;
4): херметично затваряне.

Сорбция е поглъщането на едно вещество от друго вещество, намиращо се в друга фаза. Поглъщащото тяло се нарича сорбент (адсорбент, абсорбент), а поглъщаното – сорбат (адсорбат, абсорбат).[1]

Същност на сорбцията[редактиране | редактиране на кода]

Ако в епруветка с фуксинов разтвор се поставят малко активни въглища и сместа енергично се разклати в продължение на няколко минути, разтворът над въглищата се избистря. След филтруване се получава бистър и безцветен филтрат. Фуксинът се е задържал от въглищата. За да се докаже това, въгленът се пренася от филтъра в друга епруветка, поставя се малко тетрахлорометан и отново се разклаща. Фуксинът преминава от въглищата в слоя тетрахлорометан и го обагря в червено.[1]

Когато сорбиращото се вещество се задържи на граничната повърхност между двете фази, които изграждат системата, процесът се нарича адсорбция. Това става например при задържането на фуксина върху повърхността на въглена. В други случаи поглъщането става в целия обем. Тогава се говори за абсорбция. Фуксинът се абсорбира от тетрахлорометана. Често двата процеса се извършват съвместно – веществата най-напред се адсорбират, а след това проникват във вътрешността.

Сорбцията е равновесен процес. При създаване на благоприятни условия протича обратният процес. Той се нарича десорбция.

Адсорбция[редактиране | редактиране на кода]

Адсорбцията е процес, който протича на граничната повърхност между две фази. По такъв начин той променя тази повърхност и влияе върху свойствата ѝ. Като цяло, сорбцията е процес, който широко се използва в промишлеността и бита на хората, затова познаването на нейните закономерности е необходимо.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Лазаров Д., Людмила Г., Стефан К., Свобода Б., Елена Л., Маргарита Д. – Химия 10 клас, изд. „Просвета“, 1991, с.127-128