Един сезон в ада: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rembo321 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Rembo321 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Инкубатор-проверка}}
{{в инкубатора}}
Живот и творчество
Живот и творчество



Версия от 19:45, 17 май 2021

Живот и творчество

Поемата е написана през 1844 година в проза и публикувана от френския поет Артюр Рембо през 1873 година. Неговото творчество е оказало влияние на модерната литература и изкуство, поставяйки началата на сюреализма.

Той е познат в световната литература със своята трансгресивна, сюреалистична и минорно настроена тематика. Данни от биографията му сочат, че е бил доста бурна, безразсъдна и независима личност. Въвлича се в хомосексуална връзка, изпълнена с крайни страсти и много опиати. Рембо изпраща свое стихотворение на Пол Верлен, и получава в отговор доста странен и възторжен текст: „Ела, скъпа велика душа. Ние те чакаме, желаем те“. В писмото имало и еднопосочен билет до Париж. Рембо се възползвал от поканата и заминал. Вероятно, като още невръстен младеж – едва на 17, дори не подозирал какво го очаква сред парижката бохема. Трескава, на моменти дори насилствена романтична връзка със своя колега поет – Пол Верлен, която продължила 2 години. По време на връзката им, те са присъединяват към парижките литератури и пътуватo до Белгия и Англия. През 1873 г. в Брюксел, пияният Верлен прострелва Артур в ръката. Рембо се връща в Шарлевил, където написва голяма част от Един сезон в ада.

Според различни литературни критици, поезията на Рембо е трудна за анализиране. Една от причините е, че част от нея е писана на нетрезвена глава, а тази която е съставена без наличието на опиати е още по-трудна за разбиране, защото изразява нетрезвените му мисли.

Книгата му „Един сезон в ада“ е публикувана през 1873 г. в Брюксел, но голяма част от копията остават в мазето му, тъй като до 1901 г. Рембо няма финансовата възможност да плати сметките си. Като родоначалник на модерната литература, той допринася до голяма степен за развитието на символизма и най-вече допринася за това неговата творба: „Един сезон в ада“.

Френският поет Пол Валери твърди: „Всичката позната литература е писана на език, който е лесен за подразбиране освен поезията на Рембо“. Неговите творби повлияват както на символистите, така и на дадаистите и сюреалистите. Авторите не остават впечатлени само от неговите идеи, но и от маниера му на писане, който е изключително дързък за онези времена.

Рембо остава вдъхновен от произведенията на Чарлз Бауделар. Това е една от фигурите, чиито книжовни трудове са в основата за израждането му като поет символист.

Интерпретация

Бернард Матьо описва „Сезон в ада“ като „ужасно загадъчна поема“ и „блестяща почти истерична кавга между поета и неговото друго „Аз“. Той идентифицира два гласа, които работят в сюрреалистичния разказ : "двете отделни части на шизоидната личност на Рембо–„аз", който е гледач / поет и „аз“, който е невероятно коравият син на вдовицата на Рембо. Един глас е диво влюбен в чудото на светлината и детството, другият намира всички тези литературни маниаци за доста проклети и „идиотски“.

За Уолъс Фоули, който пише в увода към своя превод от Университета в Чикаго (кръчма) от 1966 г., „крайният урок“ на този „сложен“ и „обезпокоителен“ текст гласи, че "поезията е един от начините, по който животът може да бъде променен и обновен. Поезията е един от възможните етапи в житейския процес. В границите на човешката съдба езикът на поета е способен да изрази своето съществуване, въпреки че не е в състояние да го създаде. " Според Матьо : „Проблемът със„ Сезон в ада “е, че той сочи само един път: къде отива, откъде идва. Неговият най-голям източник на разочарование, като този на всяко важно стихотворение, е осъзнаването, че е невъзможно за всеки от нас да избяга от зададените граници, наложени ни от „реалността“.

Академичният критик Хенри Милър беше важен за въвеждането на Рембо в САЩ през шейсетте години. Той публикува английски превод на книгата и пише разширено есе за Рембо и „Сезон в ада“, озаглавено „Времето на убийците“. Публикуван е от New Directions на Джеймс Лафлин, първият американски издател на „Illuminations“ на Рембо.

Съдържание

Поемата е разделена на 9 части. Всяка от тях разкрива част от живота на Артюр Рембо. Има преплитане на болка, страх и омраза. Всички те водят до смърт и вечно пребиваване в Ада. Въведение- Познато с заглавието „Някога, доколкото си спомням…“, което е и първата фраза от поемата, представяща историята като „страници от дневника на Прокълнатата душа“. Нечиста кръв- В тази глава се говори за неговите прадеди и всички пороци, които е наследил от тях. Говори за самотата, нещастието и вярата си. Нощ в ада- Разказва се за опита на автора за самоубийство с отрова и отиването му в Ада. Страховете му са много, но той знае, че вече спасение няма. Използва вулгарни думи, за да изрази гнева си. Бълнувания I: Безумната девственица- Главата, в която Рембо излиза мъката си по Верлан ( неговият любовник), който гради любовта им с лъжи и неспазени обещания. Нарича го демон, по който той губи благоразумието си. От тази глава си личи колко е наранен Рембо. Той плаче, трепери, въздух не може да си поеме. Бълнувания II: Алхимия на словото- Авторът пише за отминалите си надежди и разбити мечти. Това е първата глава, която започва по- позитивно. Припомня си хубавите времена. Тази глава има много поезия, която по- късно са събрани в „ Derniers Vers” (“ Последни поеми“). Признава, че поезията е била важна част от живота му, но въпреки това казва, че са „поетически вехтории“. Следват стихотворенията „Песен за високата кула“ и „Глад“ и няколко неозаглавени, в които говори за това как е свикнал с нещастието и глада. Осъзнавайки, че умира започва да говори за щастието и вижда красотата в живота. Невъзможното- Рембо опитва да оправдае цялата си омраза към роднини, приятели и като цяло омраза към хората. Търси начин да опрости греховете си, за да се измъкне от Ада,като казва, че всички са грешници и че е нормално да ги мрази. Намесва религиозната война между Изтока и Запада. Светкавицата- Тази кратка глава е доста неясна. Сякаш автора се лута из мислите си. Той вече се примирява, не таи надежди и чака смъртта. Утрин- Кратката глава служи за заключение. Той казва, че е завършил разказа за собствения си Ад. Знае, че животът му е бил ужасен и трудно би се сравнил с останалите. Сбогом- „ Есен е вече.“. Сезонът се е сменил, а писателят вече вижда смъртта си. Страхът вече сякаш вече не присъства между редовете. Знае, че отива в Ада, но пътуването му е по- спокойно. За първи път се усеща липса на близък човек, но той уверено продължава напред, защото знае, че „ Ще ми бъде позволено да обладавам истината- в една душа и в едно тяло“.

Източници

https://poets.org/poet/arthur-rimbaud https://www.lifebites.bg/arthur-rimbaud-san-zima/ https://www.poetryfoundation.org/poets/arthur-rimbaud


Външни препратки