Ботаническа градина (Сухуми): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Ръчна отмяна Отменени
м Премахнати редакции на Carbonaro. (б.), към версия на တမ်းချင်း
Етикет: Отмяна
 
Ред 21: Ред 21:
}}
}}


'''Ботаническа градина в Сухуми''' ({{lang|ka|სოხუმის ბოტანიკური ბაღი}}) е [[ботаническа градина]], разположена в град Сухуми, Грузия.<ref>Този обект се намира в [[Абхазия]], която е спорна територия. Според административното деление на Грузия спорната територия е окупирана от Абхазката автономна република. Всъщност спорната територия е окупирана от частично признатата държава [[Република Абхазия]] (призната е от малка група страни, свързани с Русия). През 1994 г. на базата на Сухумската ботаническа градина е създаден Ботаническият институт на Академията на науките на Абхазия, който я стопанисва.</ref>
'''Ботаническа градина в Сухуми''' ({{lang|ka|სოხუმის ბოტანიკური ბაღი}}) е [[ботаническа градина]] разположена в град Сухуми, Грузия.<ref>Този обект се намира в [[Абхазия]], която е спорна територия. Според административното деление на Грузия спорната територия е окупирана от Абхазката автономна република. Всъщност спорната територия е окупирана от частично признатата държава [[Република Абхазия]] (призната е от малка група страни свързани с Русия). През 1994 г. на базата на Сухумската ботаническа градина е създаден Ботаническият институт на Академията на науките на Абхазия, който я стопанисва.</ref>


== История ==
== История ==
Ботаническата градина в Сухуми е една от най-старите ботанически градини в [[Кавказ]]. Първоначално лекарят на Сухумски гарнизон Багриновски, който има обширни познания в областта на ботаниката и градинарството, засажда различни видове растения градина близо до къщата си. През 1838 – 1840 г. на нейна база командирът на руската черноморска укрепителна линия генерал-лейтенант Александър Райевски основава „Военно-ботаническа градина Сухуми-Кале“, чрез която да се въвеждат растения в региона, особено чай и цитрусови плодове. Градината е разширена, а с труда на войниците и доставки на семена и резници са засадени много местни и екзотични приложни и декоративни растения. Отглеждат се и зеленчуци за гарнизона.<ref name="ГСА">Грузинска съветска енциклопедия (1985), том 9, с. 503.</ref>
Ботаническата градина в Сухуми е една от най-старите ботанически градини в [[Кавказ]]. Първоначално лекарят на Сухумски гарнизон Багриновски, който има обширни познания в областта на ботаниката и градинарството, засажда различни видове растения градина близо до къщата си. През 1838 – 1840 г., на нейна база, командирът на руската черноморска укрепителна линия генерал-лейтенант Александър Райевски основава „Военно-ботаническа градина Сухуми-Кале“, чрез която да се въвеждат растения в региона, особено чай и цитрусови плодове. Градината е разширена, а с труда на войниците и доставки на семена и резници са засадени много местни и екзотични приложни и декоративни растения. Отглеждат се и зеленчуци за гарнизона.<ref name="ГСА">Грузинска съветска енциклопедия (1985), том. 9, с. 503</ref>


По време на Руско-турските войни [[Кримска война|през 1853 – 1855 г.]] и [[Бойни действия на Кавказкия фронт в Руско-турската война (1877 – 1878)|през 1877 – 1878 г.]] градината е опустошена от турците.<ref name="ГСА"></ref>
По време на Руско-турските войни [[Кримска война|през 1853 – 1855 г.]] и [[Бойни действия на Кавказкия фронт в Руско-турската война (1877 – 1878)|през 1877 – 1878 г.]] градината е опустошена от турците.<ref name="ГСА"></ref>
Ред 30: Ред 30:
През 1889 г. градината преминава в собственост на гражданската власт, а през 1894 г. започват възстановителните работи под ръководството на П. Е. Татаринов, който преди това е работил в Министерството на земеделието като секретар на дружеството за овощарство и градинарство. Към градината се създава и селскостопанска опитна станция. До 1901 г., когато Татаринов се премества в [[Батуми]], той въвежда голям брой растения, като пътува до страните от [[Южна Америка]] и [[Средиземноморие]]то и донася от там 45 вида [[агаве]], 49 вида [[палми]], 150 вида иглолистни дървета и редица други субтропични растения, както и някои селскостопански култури.<ref name="ГСА"></ref>
През 1889 г. градината преминава в собственост на гражданската власт, а през 1894 г. започват възстановителните работи под ръководството на П. Е. Татаринов, който преди това е работил в Министерството на земеделието като секретар на дружеството за овощарство и градинарство. Към градината се създава и селскостопанска опитна станция. До 1901 г., когато Татаринов се премества в [[Батуми]], той въвежда голям брой растения, като пътува до страните от [[Южна Америка]] и [[Средиземноморие]]то и донася от там 45 вида [[агаве]], 49 вида [[палми]], 150 вида иглолистни дървета и редица други субтропични растения, както и някои селскостопански култури.<ref name="ГСА"></ref>


Поради последвалите събития в Русия (войни, революции) дейността на градината е спряна за дълго време. Периодът 1926 – 1940 г. се бележи от развитие на ботаническата градина с личното съдействие на [[Николай Вавилов]], с организацията на Сухумската експериментална станция на Всесъюзния институт по растениевъдство и с подкрепата на президента на Академията на науките Владимир Комаров. Към градината са прехвърлени 120 хектара със спомагателни съоръжения.<ref name="ГСА"></ref>
Поради последвалите събития в Русия (войни, революции) дейността на градината е спряна за дълго време. В периода 1926 – 1940 г. следва развитие на ботаническата градина с личното съдействие на [[Николай Вавилов]], с организацията на Сухумската експериментална станция на Всесъюзния институт по растениевъдство, и с подкрепата на президента на Академията на науките Владимир Комаров. Към градината са прехвърлени 120 хектара със спомагателни съоръжения.<ref name="ГСА"></ref>


През 1972 г. градината получава статут на Научноизследователски институт по ботаника на Академията на науките на СССР.<ref name="ГСА"></ref>
През 1972 г. градината получава статут на Научноизследователски институт по ботаника на Академията на науките на СССР.<ref name="ГСА"></ref>
Ред 40: Ред 40:
Една от основните атракции е 250-годишната кавказка [[липа]], която расте тук още преди основаването на градината. Диаметърът на липата е 3 м. През 1877 г. турците отсичат дървото, но то не умира. Продължавайки да расте, липата достига височина от 20 м, но по време на урагана от 1987 г. по-голямата част от короната е съборена.<ref name="ГСА"></ref>
Една от основните атракции е 250-годишната кавказка [[липа]], която расте тук още преди основаването на градината. Диаметърът на липата е 3 м. През 1877 г. турците отсичат дървото, но то не умира. Продължавайки да расте, липата достига височина от 20 м, но по време на урагана от 1987 г. по-голямата част от короната е съборена.<ref name="ГСА"></ref>


В ботаническата градина виреят и най-старата [[секвоя]] на територията на бившия СССР, засадена през 1848 г., и първата [[метасеквоя]] по Черноморието, отгледана от семена, получени от първата специална експедиция на „Арнолд Арборетум“ и засадена около 1850 г.<ref name="ГСА"></ref>
В ботаническата градина виреят и най-старата [[секвоя]] на територията на бившия СССР, засадена през 1848 г., и първата [[метасеквоя]] по Черноморието, отгледана от семена, получени от първата специална експедиция на Арнолд-Арборетум и засадена около 1850 г.<ref name="ГСА"></ref>


<gallery widths="200px" heights="160px" perrow="4">
<gallery widths="200px" heights="160px" perrow="4">

Текуща версия към 12:44, 24 април 2024

Ботаническа градина в Сухуми
სოხუმის ბოტანიკური ბაღი
Паркове в Грузия
Входът на ботаническата градина
Входът на ботаническата градина
Карта
Информация
Видботаническа градина
МестоположениеСухуми
Статусобществен
Площ30 хектара
Създаден1838 г.
ОснователАлександър Райевски
Уебсайтbsbiana.ru
Ботаническа градина в Сухуми в Общомедия

Ботаническа градина в Сухуми (на грузински: სოხუმის ბოტანიკური ბაღი) е ботаническа градина разположена в град Сухуми, Грузия.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Ботаническата градина в Сухуми е една от най-старите ботанически градини в Кавказ. Първоначално лекарят на Сухумски гарнизон Багриновски, който има обширни познания в областта на ботаниката и градинарството, засажда различни видове растения градина близо до къщата си. През 1838 – 1840 г., на нейна база, командирът на руската черноморска укрепителна линия генерал-лейтенант Александър Райевски основава „Военно-ботаническа градина Сухуми-Кале“, чрез която да се въвеждат растения в региона, особено чай и цитрусови плодове. Градината е разширена, а с труда на войниците и доставки на семена и резници са засадени много местни и екзотични приложни и декоративни растения. Отглеждат се и зеленчуци за гарнизона.[2]

По време на Руско-турските войни през 1853 – 1855 г. и през 1877 – 1878 г. градината е опустошена от турците.[2]

През 1889 г. градината преминава в собственост на гражданската власт, а през 1894 г. започват възстановителните работи под ръководството на П. Е. Татаринов, който преди това е работил в Министерството на земеделието като секретар на дружеството за овощарство и градинарство. Към градината се създава и селскостопанска опитна станция. До 1901 г., когато Татаринов се премества в Батуми, той въвежда голям брой растения, като пътува до страните от Южна Америка и Средиземноморието и донася от там 45 вида агаве, 49 вида палми, 150 вида иглолистни дървета и редица други субтропични растения, както и някои селскостопански култури.[2]

Поради последвалите събития в Русия (войни, революции) дейността на градината е спряна за дълго време. В периода 1926 – 1940 г. следва развитие на ботаническата градина с личното съдействие на Николай Вавилов, с организацията на Сухумската експериментална станция на Всесъюзния институт по растениевъдство, и с подкрепата на президента на Академията на науките Владимир Комаров. Към градината са прехвърлени 120 хектара със спомагателни съоръжения.[2]

През 1972 г. градината получава статут на Научноизследователски институт по ботаника на Академията на науките на СССР.[2]

Огромни щети са нанесени на ботаническата градина от грузинско-абхазката война от 1992 – 1993 г. Повече от сто снаряда падат на територията на парка – загиват 30% от дърветата и храстите, 80 – 85% от тревистите (включително цветни) растения, 100% от собствените им сортове цветни култури, 90 – 95% от оранжерийните растения. След войната започва възстановяване на растителните видове.[2]

Съвременната площ на градината е 30 хектара, от които демонстрационната ѝ част заема 5 хектара и е разделена на 50 секции от пешеходни пътеки. В градината са събрани над 4000 растителни вида, включително до 1200 тропически.[2]

Една от основните атракции е 250-годишната кавказка липа, която расте тук още преди основаването на градината. Диаметърът на липата е 3 м. През 1877 г. турците отсичат дървото, но то не умира. Продължавайки да расте, липата достига височина от 20 м, но по време на урагана от 1987 г. по-голямата част от короната е съборена.[2]

В ботаническата градина виреят и най-старата секвоя на територията на бившия СССР, засадена през 1848 г., и първата метасеквоя по Черноморието, отгледана от семена, получени от първата специална експедиция на Арнолд-Арборетум и засадена около 1850 г.[2]

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Този обект се намира в Абхазия, която е спорна територия. Според административното деление на Грузия спорната територия е окупирана от Абхазката автономна република. Всъщност спорната територия е окупирана от частично признатата държава Република Абхазия (призната е от малка група страни свързани с Русия). През 1994 г. на базата на Сухумската ботаническа градина е създаден Ботаническият институт на Академията на науките на Абхазия, който я стопанисва.
  2. а б в г д е ж з и Грузинска съветска енциклопедия (1985), том. 9, с. 503
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Сухумский ботанический сад“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​