Беседа:Съединение на Източна Румелия с Княжество България

Исторически музей - Пловдив

Здравейте! Можете да ползвате информация от сайта на музея, в който работя и на който съм администратор.

                   www.historymuseumplovdiv.com

можете да ми пишете на : mariakaradecheva@yahoo.com 20:58, 27 юли 2005 217.10.250.14 (Само копирах оригиналния текст тук --Sharkb ^{(беседа)} Нестабилен 00:46, 15 януари 2006 (UTC))

Погледајте српски чланак о Пловдивском преврату--93.86.74.107 17:59, 4 май 2010 (UTC)Владимир Нимчевић

Српски чланак о Пловдивском преврату

http://sr.wikipedia.org/sr/Пловдивски_преврат

название на статията

"Съединение на България"? Съединение на България с какво? По-смислено е съединение на нещо с нещо, а и къде оставяте Македония в това "Съединение на България"? Според мен най-логично е "Съединение на Княжество България и Източна Румелия". Чудя се как този въпрос изобщо не е повдиган досега и какви са аргументите за настоящото заглавие.--Добри (беседа) 17:38, 29 април 2012 (UTC)

Еми Съединението с Македония не осъществено, т.е. де факто имаме само това с Източна Румелия. А и днес като кажеш Съединението се подразбира това с Изтона Румелия. Инак може да помисли дали да не направи една схема по която да се изписвато Съединенията на различните държави, като това на Германия, Йемен, Виетман и т.н. и възможни съединения като това в Корея примерно.--Vammpi (беседа) 09:03, 13 май 2012 (UTC)

Германия се обедини, не се съедини. Верно е, че за България се подразбира, но все пак мисля, че дългият вариант, който предлага Добри е по-удачен - каквито и съединения да не са се случили де факто, не става ясно от името на статията.--Алиса Селезньова (беседа) 09:22, 13 май 2012 (UTC)

Права си за Германия, ама Съединението е като Освобождението: Освобождение на България, особено като погледнеш колко статии са линкнати към Освобождението или Освобождение... --Vammpi (беседа) 09:32, 13 май 2012 (UTC)

Ако имаш предвид какво е популярното название на събитието, то названието "Съединение на Княжество България с Източна Румелия" е не по-малко популярно и няма да обърка никого, а напротив - конкретизира темата. Кажеш ли само "Съединение на България" е подвеждащо, при това доста грубо подвеждащо - все пак за тая Македония три войни сме водили и две катастрофи сме претърпели.--Добри (беседа) 12:19, 16 май 2012 (UTC)

Използвани източници, които са съмнителни

Забелязах, че в цитирания източник от "Елена Стателова и др.", другият е Андрей Пантев. Книгата е публикувана през 1985 г., а в изданието от 1995 г. единствената промяна била в "приложената накрая библиография" (стр. 5 от книгата), т.е. по същество статията е изградена въз основата на комунистическо издание, в което - както добре знаем - ролята на Русия никога не се представяше негативно. Това си личи по много текстове, ето един пример (стр. 92): "...се създава впечатление, че българският княз е противник на руското влияние и проводник на чуждите интереси в България". Т.е., вместо да кажат "и отстояващ националния интерес на страната", го поставят в контекста "чужди интереси". Като се има предвид публично изразените становища на проф. Пантев , мисля, че е редно да се потърсят други източници за тази важна статия. Veni Markovski | Вени Марковски (in Cyrillic) (беседа) 20:56, 6 септември 2015 (UTC)

Не цитирате коректно, пълният цитат е: „В руския императорски двор се създава убеждение, че българският княз е противник на руското влияние и проводник на чуждите интереси в България.“

Не споря, че Пантев е русофил и че изданието е отпреди 1989, но преди да заличаваме източници би трябвало да преценим информацията им по същество, а не по убежденията или по други особености на авторите, както са правили, да речем, през 30-те години в Германия. В нашия случай, конкретно кой пасаж от статията Ви е съмнителен?--Добри (беседа) 09:55, 2 януари 2016 (UTC)

Правилото за изписване на автори е, когато са двама, да се изписват и двамата, т.е. правилното изписване е Стателова Е, Пантев А., ... а не Елена Стателова и др. (така се изписва, когато са повече от двама). Уж неволното скриване на името на русофила Пантев не е случайно, както не е случайно и цитираното издание от 1995, като оригиналната книга е издадена през 1985, т.е. през социализма - когато лоша дума за СССР и Русия не се казваше. Не е само забелязаното от колегата Марковски, забелязва се тенденциозно премълчаване на факти - например ролята на Русия при разпалването на Сръбско-българската война. Или опит за омекотяване на истината, като изречението, че Императорът не подкрепял Съединението, но и не искал да се върне положението от преди 06.09 (текст, който обосновано заличих). А какво е искал Императора? Нито Съединение с България, нито връщане в Османската империя...вероятно е искал присъединяване към Руската империя, но не би! 78.90.235.181 20:16, 6 септември 2018 (UTC) - Съжалявам, не бях се логнал. ImmortalBG (беседа) 20:19, 6 септември 2018 (UTC)

Ето, вече се вижда кой е съавтор и от коя година е първото издание, дори от тези, които не желаят да кликнат на посочения уеб-адрес с книгата. Нямам никакви притеснения, че Пантев е съавтор и че първото издание е от 1985. От книгата са извадени и приведени в тази статия само най-общи факти, без русофилски разсъждения, а цитатът от Александър III е важен за руската позиция за Съединението.

Че Русия била разпалила войната със Сърбия е много любопитна теза, която ми намирисва силно на русофобство. На това му се казва „от трън, та на глог“.--Добри (беседа) 14:59, 15 септември 2018 (UTC)

Стателова vs. Радев - колко са загиналите?

В "Строителите" Радев доста подробно описва събитията около съединението и твърди, че има само един загинал, и то при инцидент в Пловдив. Стателова и Пантев изглежда пишат за разбита чета. Може ли някой да даде цитат от тях? Tropcho (беседа) 15:01, 26 март 2016 (UTC)

Сега видях, че книгата на Стателова и Пантев е достъпна в интернет. Проверявам. Tropcho (беседа) 15:02, 26 март 2016 (UTC)

За твърдението с разбитата чета Стателова и Пантев се позовават на сборника "Спомени от съединението от 1885 г." издаден под редакцията на Стателова. Някой има ли я под ръка да види в чий спомени е това? Всъщност не изглежда невероятно да има такава случка, но ми се струва изненадващо, че Радев го е пропуснал. Затова мисля не е зле да се провери. Tropcho (беседа) 15:21, 26 март 2016 (UTC)

Нямам въпросния сборник „Спомени“ и не виждам необходимост да се ровим толкова.

Презумпцията, че Радев е напълно изчерпателен, е погрешна. Първо, целта му едва ли е била всеобхватно описание на 6 септември. Второ, той използва главно спомените на 3-4 души (Николаев, Стефов, П. Иванов и т. н.), а нали се сещаш, че те не са единствените източници? Трето, Радев акцентира върху събитията в Пловдив, а пропуска други. Имало ли е Конушка чета? По твоята логика не е имало, понеже Радев не я е споменал.

От друга страна имаме труд на двама реномирани български учени – Пантев и Стателова. Може да са сбъркали за чирпанската чета, но е малко вероятно.

И последно. Дали е имало две жертви (Р. Николов и убиеца му) или седем (заедно с чирпанците), изводът е един и същ - Съединението става с много малко кръв. Няма смисъл да се изтъкват спорни цифри.--Добри (беседа) 13:52, 29 март 2016 (UTC)

Добри: Разбира се, че е погрешна, както е погрешна презумпцията, че коментарът ми намеква, че Радев е изчерпателен, или че се основава на логиката "щом Радев не го е споменал, не е станало". Не е лошо да се чете внимателно.

Радев може и да не е изчерпателен, но по всичко личи, че смята убийството на дядо Райчо за единственото кръвопролитие помрачило деня: "Радостта бе голяма, че превратът се извърши без кръвопролития, и даже без никакви сериозни конфликти. За зла чест, подиробед се случи едно произшествие, което окървави спомена за тоя лъчезарен ден."

Т.е. около 25 години след Съединението той изглежда не знае за загиналите петима четници. Възможно е, но е и донякъде изненадващо (и може би горе-долу толкова вероятно, колкото грешка на Стателова), защото Радев все пак е сравнително добре осведомен.

С други думи, имаме сравнително надеждни източници, които си противоречат. Затова смятам, че си струва да се провери, вместо да се правят догатки и едната или другата версия да се приема на вяра. Разбира се второто е по-лесно. Tropcho (беседа) 12:23, 30 март 2016 (UTC)

Защо някой ще си измисля инцидента с чирпанската чета? Противоречие няма. Радев е направил пропуск. Обясних вече защо.--Добри (беседа) 18:24, 30 март 2016 (UTC)

Не че е много голяма работа този въпрос, но чисто логически погледнато, аргументи от рода "не мога да се сетя причина за нещо, следователно няма причина за него и то не се е случило" не са много валидни, май, a "обяснението" е малко повече от догатка/оригинално изследване, струва ми се. Но ако смяташ, че противоречие въобще няма, май няма много смисъл да продължаваме. Като ми попадне сборника, ще проверя. Поздрав Tropcho (беседа) 23:19, 30 март 2016 (UTC)

Баща и син – книга на Георги Янев за Гео Милев и баща му. Виж по-точно страници 15-16 и в приложенията стр. 291-294. Там се говори за трима убити от четата на Филипов и Гарванов, а също и за още една жертва в схватки между народа и жандармерията в Чирпан.

Виж също Спомени на Никола Нанчев, препечатани в сайта „Съединението на България“ по книга на Иван Андонов. В тях се споменават поименно петима убити.

Ето това е оригинален извод. Нито Радев, нито Стателова/Пантев пишат изрично, че това са единствените смъртни случаи, а както личи от книгата на Янев инцидентите на Джумаята и при Калфата не са били единствените. Ще се опитам да преформулирам изречението, дано се получи.

При последната си редакция си изтрил - по невнимание, предполагам - точната референция към боя при Калфата (стр. 80, а не 16-19). Моля те, не го прави пак.--Добри (беседа) 07:18, 31 март 2016 (UTC)

┌────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────┘Съгласен съм, сборът отиде отвъд правилата на Уикипедия - моя грешка. За изтрития край на изречението - да, не бях забелязал, че има промяна освен в увода и по-надолу. Мисля, че сега е добре. Tropcho (беседа) 13:13, 31 март 2016 (UTC)

Мемоарите на ДАНАИЛ СТЕФАНОВ ЮРУКОВ

В „Спомени из политическия живот на България”. С., [1922], с. 73-86 ДАНАИЛ СТЕФАНОВ ЮРУКОВ написва своите спомени от Съединението.

(виж откъс https://saedinenieto.bg/danail-stefanov-yurukov-spomeni-ot-saedinenieto/ ,https://literaturensviat.com/?p=143533 )