Елизабет фон Анхалт (1545–1574): Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Общи промени |
||
| Ред 34: | Ред 34: | ||
През 1565 г. Елизабет е избрана за абатиса на имперското [[абатство]] Санкт Кириакус в Гернроде ([[Кведлинбург]]). Нейните опити да санира финансово задължения манастир имат малък успех и затова през 1570 г. тя го напуска. Като абатиса става нейната племенница [[Анна Мария фон Анхалт]]. |
През 1565 г. Елизабет е избрана за абатиса на имперското [[абатство]] Санкт Кириакус в Гернроде ([[Кведлинбург]]). Нейните опити да санира финансово задължения манастир имат малък успех и затова през 1570 г. тя го напуска. Като абатиса става нейната племенница [[Анна Мария фон Анхалт]]. |
||
Тя се омъжва на 19 юли 1570 г. в [[Бернбург]] за граф [[Волфганг II (Барби)|Волфганг II]] фон Барби и Мюлинген (1531 – 1615).<ref>[http://genealogy.links.org/links-cgi/readged?/home/ben/camilla-genealogy/current+c-vaz106770+2-2-0-1-0 ''Elisabeth von Anhalt Zerbst''], genealogy.links.org</ref> Тя има проблеми с брат си [[Йоахим Ернст (Анхалт)|Йоахим Ернст]] заради манастира и нейните |
Тя се омъжва на 19 юли 1570 г. в [[Бернбург]] за граф [[Волфганг II (Барби)|Волфганг II]] фон Барби и Мюлинген (1531 – 1615).<ref>[http://genealogy.links.org/links-cgi/readged?/home/ben/camilla-genealogy/current+c-vaz106770+2-2-0-1-0 ''Elisabeth von Anhalt Zerbst''], genealogy.links.org</ref> Тя има проблеми с брат си [[Йоахим Ернст (Анхалт)|Йоахим Ернст]] заради манастира и нейните претенции за [[Анхалт]]. Малко преди смъртта си тя получава сумата от 76 000 имперски талери.<ref>August Benedict Michaelis: ''Einleitung zu einer volständigen geschichte der chur- und fürstlichen häuser in Teutschland'', Band 3, 1785, S. 600</ref> |
||
Елизабет ражда един син Христоф, който умира скоро. Елизабет умира на 26 септември 1574 г. от [[туберкулоза]] („Schwindsucht“) и е погребана в [[Барби (Елба)|Барби на Елба]]. |
Елизабет ражда един син Христоф, който умира скоро. Елизабет умира на 26 септември 1574 г. от [[туберкулоза]] („Schwindsucht“) и е погребана в [[Барби (Елба)|Барби на Елба]]. |
||
Текуща версия към 11:38, 7 април 2020
| Елизабет фон Анхалт | |
| абатеса на женските манастири Гернроде и Фрозе | |
| Лични данни | |
|---|---|
| Родена | 15 октомври 1545 г.
|
| Починала | 26 септември 1574 г.
|
| Погребан в | Барби на Елба |
| Други титли | графиня на графство Барби |
| Семейство | |
| Династия | Аскани |
| Баща | Йохан II фон Анхалт |
| Майка | Маргарета |
| Брак | Волфганг II |
| Потомци | Христоф |
Елизабет фон Анхалт (на немски: Elisabeth von Anhalt; * 15 октомври 1545 в Десау; † 26 септември 1574 в Барби) е като Елизабет III абатиса на женските манастири Гернроде и Фрозе. Тя напуска манастира и чрез женитба става графиня на графство Барби.
Тя е дъщеря на княз Йохан II фон Анхалт (1504 – 1551) и съпругата му Маргарета (1511 – 1577), дъщеря на курфюрст Йоахим I фон Бранденбург.
През 1565 г. Елизабет е избрана за абатиса на имперското абатство Санкт Кириакус в Гернроде (Кведлинбург). Нейните опити да санира финансово задължения манастир имат малък успех и затова през 1570 г. тя го напуска. Като абатиса става нейната племенница Анна Мария фон Анхалт.
Тя се омъжва на 19 юли 1570 г. в Бернбург за граф Волфганг II фон Барби и Мюлинген (1531 – 1615).[1] Тя има проблеми с брат си Йоахим Ернст заради манастира и нейните претенции за Анхалт. Малко преди смъртта си тя получава сумата от 76 000 имперски талери.[2] Елизабет ражда един син Христоф, който умира скоро. Елизабет умира на 26 септември 1574 г. от туберкулоза („Schwindsucht“) и е погребана в Барби на Елба.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Philipp Ernst Bertram, Johann C. Krause: Geschichte des Hauses und Fürstenthums Anhalt: Fortsetzung, Band 2, Curt, 1782, S. 207
- Johann Samuel Ersch: Allgemeine Encyclopädie der Wissenschaften und Künste in alphabetischer Folge, J. f. Gleditsch, 1842, S. 367 (Digitalisat)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Elisabeth von Anhalt Zerbst, genealogy.links.org
- ↑ August Benedict Michaelis: Einleitung zu einer volständigen geschichte der chur- und fürstlichen häuser in Teutschland, Band 3, 1785, S. 600