Обратна сила на закон: Разлика между версии
{{xxx-мъниче}} → {{мъниче|xxx}} |
Rescuing 2 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
||
Ред 16: | Ред 16: | ||
== Международно право == |
== Международно право == |
||
В [http://law.uni-plovdiv.bg/criminallaw/konspekti/konspekt_Mejd_nakazatelno.doc международното наказателно право] [[Nullum crimen, nulla poena sine praevia lege poenali]] (няма престъпление и наказание без предшестващ закон) не е валиден принцип, тъй като се касае за особено опасни престъпления против мира и човечеството (чл. 15, т. 2 [http://www.bghelsinki.org/zakoni/z%20iccpr.html МПГПП])<ref>Михайлов, проф. Димитър. Международно наказателно право. С.: Сиела, 2003 г., стр. 28</ref>. Изключение прави [http://www.kriminalist.info/2020s2.html Римския статут на МНС от 1998 г.], чл. 22, но това е [[теория на правото|теоретично]] спорно. |
В [http://law.uni-plovdiv.bg/criminallaw/konspekti/konspekt_Mejd_nakazatelno.doc международното наказателно право] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070109104725/http://law.uni-plovdiv.bg/criminallaw/konspekti/konspekt_Mejd_nakazatelno.doc |date=2007-01-09 }} [[Nullum crimen, nulla poena sine praevia lege poenali]] (няма престъпление и наказание без предшестващ закон) не е валиден принцип, тъй като се касае за особено опасни престъпления против мира и човечеството (чл. 15, т. 2 [http://www.bghelsinki.org/zakoni/z%20iccpr.html МПГПП])<ref>Михайлов, проф. Димитър. Международно наказателно право. С.: Сиела, 2003 г., стр. 28</ref>. Изключение прави [http://www.kriminalist.info/2020s2.html Римския статут на МНС от 1998 г.], чл. 22, но това е [[теория на правото|теоретично]] спорно. |
||
[http://www.psihichnozdrave.com/showpage.php?PageID=169 Европейската конвенция за правата на човека], категорично забранява въвеждането на наказателни закони „пост фактум“. |
[http://www.psihichnozdrave.com/showpage.php?PageID=169 Европейската конвенция за правата на човека] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070323160403/http://www.psihichnozdrave.com/showpage.php?PageID=169 |date=2007-03-23 }}, категорично забранява въвеждането на наказателни закони „пост фактум“. |
||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 16:24, 3 март 2021
Под обратна сила на закон или закон „пост фактум“ (на латински: ex post facto – нещо направено след това) се разбира нормативен акт, който ретроспективно променя правните последствия за вече извършени действия или правния статус на факти и взаимоотношения, съществували преди влизането в сила на съответния закон. Ретроактивното действие се счита, че влияе негативно на правната сигурност.
В различните държави въпросът със законите „пост фактум“ е уреден по различен начин.
В България
В гражданското право
Обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. Обратна сила на подзаконов нормативен акт, издаден по приложението на друг нормативен акт, може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който той е издаден.
В административното право
Не може да се дава обратна сила на разпоредби, които предвиждат санкции, освен ако те са по-леки от отменените.
В наказателното право
В пеналистиката Конституцията на Република България и ЕКЗПЧОС изключват обратното действие на наказателния закон. Изключено е да се криминализират деяния, които не са били обявени за престъпления по време на извършването им.
Правилото Nullum crimen, nulla poena sine praevia lege poenali (няма престъпление и наказание без предшестващ закон) е възприето в повечете вътрешни наказателни правни системи, включително българската (чл. 2 от НК). По отношение на дееца служебно се прилага най-благоприятния закон, дори да е приет след извършване на деянието.
Международно право
В международното наказателно право Архив на оригинала от 2007-01-09 в Wayback Machine. Nullum crimen, nulla poena sine praevia lege poenali (няма престъпление и наказание без предшестващ закон) не е валиден принцип, тъй като се касае за особено опасни престъпления против мира и човечеството (чл. 15, т. 2 МПГПП)[1]. Изключение прави Римския статут на МНС от 1998 г., чл. 22, но това е теоретично спорно.
Европейската конвенция за правата на човека Архив на оригинала от 2007-03-23 в Wayback Machine., категорично забранява въвеждането на наказателни закони „пост фактум“.
Източници
- ↑ Михайлов, проф. Димитър. Международно наказателно право. С.: Сиела, 2003 г., стр. 28