Римски терми (Варна): Разлика между версии

Римски терми, Варна
	Римски терми, Варна
	Останки от античните постройки
Местоположение	Варна
Тематика	история
Обект на БТС	58
Работно време
Лятно работно време	април – октомври ; 10.00 - 17.00, ; почивен ден - понеделник; (почивни дни: 24 май, 24 и 25 декември)
Зимно работно време	ноември – март ; с предварителна заявка; (почивни дни: 1 януари, 3 март)
Допълнителна информация
Адрес	Ул. "Сан Стефано", Варна 9000
Телефон	(052) 68-10-30 ; Тел. централа (052) 68-10-11 ;
Сайт	http://www.amvarna.com
	Местоположение във Варна
	Римски терми, Варна в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 01:00, 29 септември 2007

Римските терми се намират в югоизточната част на съвременния град Варна, в близост до пристанището и са сред най-запазените архитектурни паметници от античния период в България. Изградени са през Римската епоха, към края на II век и представляват най-голямата римска баня на Балканите. Според проучванията височината на сводестите конструкции е била над 20 м, а общата площ на съоръжението около 7000 кв. м. Баните са функционирали до края на III век. Те са имали важна социална функция в древния Одесос, който от 15 г. пр. Хр. е част от Римската империя в провинция Мизия, но запазва известна самостоятелност (като правото да сече свои монети и да няма римски гарнизон). Като главно пристанище на Мизия, градът е бил силно повлиян от римската култура, за което свидетелстват и термите.

Уникална е отоплителната система на баните. Тя е свързана с двойния под и специалните кухини, отвеждащи топлия въздух до върха на зданието, постоено в близост до топли минерални извори, които се използват и до днес във Варна. Посетителите на баните са влизали в просторни зали, създаващи естествена бариера пред студения въздух, след това в огромна зала (балестра), която е била своеобразен център, в който мъжете на Одесос са се събирали, за да обсъждат важни обществени въпроси.

Руините са сравнително добре проучени, въпреки че между двете оградени територии има построени къщи и църкви, под които е сигурно, че се крият много антични сгради и артефакти. Термите са привличали интереса на историци и археолози доста преди да стартират археологическите разкопки. Още през 1906 г. австрийският учен Е. Калинка определя останките като антична постройка, но най-съществена заслуга за предизвикването на научния интерес към тази старина и за запазването й имат братята Шкорпил.

При разкопките е намерен постамент на статуята на Клавдий Аквила, както и статуи на римските богове Херакъл, Виктория и Меркурий, които вероятно са украсявали залите и са им придавали тържествен вид. Както личи от намерените надписи, божествата покровители на здравето Асклепий и Хигия са имали светилище в северозападната част на термите. Археолозите са се натъкнали още на фрагменти от мраморни прозоречни рамки, оформени като кривака на Херакъл, който е бил почитан и като бог-покровител на изворите.

Днес през лятото в термите функционира летен театър и се изнасят концерти.

Външни препратки

Източници

Регионална библиотека Пенчо Славейков, Варна

Мирчев, М. и др. Варна през вековете, 1960
Стоянов, Петър. Варна през древността, 1998
Георгиев, П. Римски терми, 1984

Галерия

Край термите е сниман известният филм "Капитан Петко Войвода"
Църквата "Св. Атанасий", построена край руините, е била център на митрополия в древността
Басейнът в съседство черпи вода от същия извор, който е обслужвал термите преди 2000 г.

@@ Ред 5: / Ред 5: @@
  | място = [[Варна]]
  | тематика = [[история]]
- | основан = 5 май 1973 г.
+ | основан =
  | номер = 58
  | лятно = април – октомври <br> 10.00 - 17.00, <br> почивен ден - понеделник