Автоматично патрулирани, Разширено потвърдени потребители, Изключения от блокирането по IP-адрес, Патрульори
387 844
редакции
м (прецизен превод) |
No edit summary |
||
| наставка=
| роден-дата=[[17 септември]] [[1006]] или [[1007]]
| роден-място=[[Равена]], [[Свещена Римска
| починал-дата=[[22 февруари|22]] или[[23 февруари]] [[1072]]
| починал-място=[[Фиенца]], [[Свещена Римска
}}
'''Петър Дамиани''' (варианти на изписване: на {{lang-la|'''Petrus Damianus'''}}, {{lang-fr|Pierre Damien}} и {{lang-de|Petrus Damiani}}) е средновековен теолог и поет, учител на [[Католическа църква|Светата Римокатолическа църква]](''Doctor Ecclesiae''), кардинал и светец.
== Биография ==
Съгласно традицията той е роден
С порасването си той открива у себе си призвание за отшелничество и се оттегля през 1035 г. във Фонт Авелана, основан няколко години по-рано от последния от отците-пустинници - Свети Ромуалд (1042 г.). Той се отличава със строгостта на наказанията по време на покаяние, които си причинява. През 1043 г. става абат на манастира. С желание участвува в движението за реформи в църкваа, предвождано от [[Григорий VII]]. Той се прославя със строгостта на своите проповеди срещу симонията и николаима(похотта сред духовниците). През 1051 г. издава "Гоморска книга"(Liber Gomorrhianus), където разобличава пороците сред свещениците - най-вече хомосексуалните, за които призовава за изключване от църквата. Лъв ІХ отказва да последва това негово искане, в отговор на което Дамиани съставя протестно писмо, но заради някои прями пасажи в книгата тя е била потискана. Също така Св. Петър Дамиани яростно се противопоставя на разпространеното повторно посвещаване на свещеници-бивши еретици.
Взима участие в множество синоди, а през 1058 г. е издигнат за ккардинал-епископ на остия от [[Стефан IX]]. След смъртта на последния Петър взима страна срещу антипапата [[Бенедикт X]], за което е заточен обратно в отшелничество. През 1059 г. е изпратен като легат при Медиоланския епископ, където гъмжи от симония и женени свещеници. С помощта на Патарините, блюстители на безбрачието сред духовниците, той възстановява реда и спечелва признанието на архиепископа и местния клир. Той допринася за осъждането на Беренгар Турски (от град [[Тур]]), оспорващ пресъществяването. На третия, Летрански, синод той налага декрет, чрез който се запрещава на миряните да присъствуват на литургия на женен свещеник или такъв, съгрешващ плътски без брак.
[[Image:Fonteavellana5.JPG|thumb|right|450px| Манастирът във
През 1069 г. той се изправя срещу Император [[Хенрих ІV]] с толкова убедителни представи, че последният почти без да промълви възражение се отказва от намерението си за развод.
== Теологическо учение ==
В своето произведение
== Религиозна поезия ==
{{сорткат|Дамиани, Петър}}
[[Категория: Италиански философи]]
[[cs:Petr Damián]]
|