Спектрална серия

Рамки на приложимост в областта на Физиката

Разглежда се излъчването на оптическия електрон (този, който се намира в най-външните слоеве от атомната обвивка, излъчва от ултравиолетовите до инфрачервените лъчи в рамките на електромагнитния спектър).

Обяснение

Серийната структура е характерна за по-вечето свободни атоми. Изразява се в това, че в наблюдавания спектър съвкупности от спектралните линии се обединяват в специфични групи – спектрални серии. Тази структура на атома е свързана с дискретността на енергетичните нива, на които могат да се намират електроните. Първоначално този факт е установен експериментално (експеримент на Франк и Херц). След това е обяснен теоретично от квантовата теория (квантова механика).

Установено е не само, че при поглъщане / излъчване на квант светлинна енергия от водородния атом се наблюдава следната зависимост за дължината на вълната - l: $1/l=R[(1/m)+(1/n)]$ (1), където се нарича вълново число , или още приведена честота, мерната му единица е cm^-1 . Константата на Ридберг R за водорода е 109 677,571 cm^-1 . На m и n отговарят цели числа, които представляват главно квантово число за определено енергетично ниво. Като m е константа, която може да заема определени стойности за водородния атом, а n в рамките на серията заема стойности m+1, m+2,…. .

Съвкупността от спектрални линии, принадлежащи на определен атом се подчиняват на определена такава зависимост (като(1)). Всяка група от излъчени светлинни кванти с вълнови числа, за които m= константа, а n приема стойности m+1, m+2,… се нарича спектрална серия. За атома на водорода m=1, 2, 3 и 4 отговарят съответно на спектралните серии на Лайман, Балмер, Пашен и Брекет.

Вижте също

• Електромагнитен спектър

Източници

Петър Райчев "Физика на атомните системи".

Тази статия все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.