Жътва

Комбайн, жънещ царевица

Жътва на ръка в Индия

Жътвата е селскостопанска кампания по прибирането на зърнените култури.

История

• В началото цялото мероприятие се е извършвало ръчно. Житните класове се отрязват подредством сърп, или кавърма, и се връзват на снопове. Следва операцията вършитба, при която се отделя зърното от класа.

• През 19 век се появяват механизираните жътварки, които в началото са задвижвани от животинска тяга. Много по-късно се появяват и такива, задвижвани от двигатели с вътрешно горене. Те постепенно биват усъвършенствани и връзването на снопи също става механизирано. Появяват се също и вършачките, които заместват трудоемкото вършеене чрез тъпчене. Те се транспортират чрез жива тяга, но за работа се задвижват от парен двигател, а по-късно се транспортират от трактор, който също така ги и задвижва.

• Последната операция е отделянето на зърното от натрошените части на растението и в началото материала се е изсипвал от високо във ветровито време.Зърното като по тежко пада на земята а вятъра отвява по леките натрошени части от класа.По-къно е измислена машина веялка с която се е отделяло зърното без да се налага да се чака вятър.

До този момент под „жътва“ се разбира само прибирането на житни култури

Днес

Днес цялата дейност се извършва от машини, наречени комбайни. Те извършват едновременно жънене и вършеене. С тях се прибират всички зърнени култури, затова под „жътва“ днес се разбира също така и прибирането на царевицата, слънчогледа и др.

Лингвистика и преносно значение

• Правилата за правоговор позволяват употребата на двете форми на думата: „жътва“ и „жетва“, а също така „жътвар“ и „жетвар“, но — „жъна“, а не „жена“
• Думата се използва и в преносно значение като „постигам“: „жъна победи“, „жъна успехи“ и др.