Жътва

Комбайн, жънещ царевица

Жътва на ръка в Индия

Жътвата е селскостопанска кампания по прибирането на зърнените култури.

История

• В началото цялото мероприятие се е извършвало ръчно. Житните класове се отрязват посредством сърп, или кавърма, и се връзват на снопове. Следва операцията вършитба, при която се отделя зърното от класа.

• През 19 век се появяват механизираните жътварки, които в началото са задвижвани от животинска тяга. Много по-късно се появяват и такива, задвижвани от двигатели с вътрешно горене. Те постепенно биват усъвършенствани и връзването на снопи също става механизирано. Появяват се също и вършачките, които заместват трудоемкото вършеене чрез тъпчене. Те се транспортират чрез жива тяга, но за работа се задвижват от парен двигател, а по-късно се транспортират от трактор, който също така ги и задвижва.

• Последната операция при жътвата е отвяване на натрошените части от класа и в началото това се е извършвало като материала се изсипва от високо във ветровито време.По късно е измислена машина веялка с помощта на която зърното се е отделяло без да се налага да се чака вятър. А по-рано през 1872 год. в Дебелец била изработена първата българска веялка от майстор х.Никола Самоук. През следващите години броят на веялките се увеличил значително.Последните две изречения са от статията за Дебелец, а снимката е от Таня Бънчева - гр.Сливен.

До този момент под „жътва“ се разбира само прибирането на житни култури

Днес

Днес цялата дейност се извършва от машини, наречени комбайни. Те извършват едновременно жънене и вършеене. С тях се прибират всички зърнени култури, затова под „жътва“ днес се разбира също така и прибирането на царевицата, слънчогледа и др.

Лингвистика и преносно значение

• Правилата за правоговор позволяват употребата на двете форми на думата: „жътва“ и „жетва“, а също така „жътвар“ и „жетвар“, но — „жъна“, а не „жена“
• Думата се използва и в преносно значение като „постигам“: „жъна победи“, „жъна успехи“ и др.