Иванчевски правопис

Иванчевски правопис е името давано понякога на първият официален български правопис, въведен с наредва на министър Иванчов през 1899. Той остава в сила до въвеждането на Омарчевския правопис през 1921, а през 1923, с известни изменения, е възстановен в основните си положения. Иванчевският правопис се характеризира с

представяне на звука [ъ] с буквите ъ и голяма носовка, като различието се прави на етимологическа основа.

употреба на буквата ят на етимологическото й място

употреба на краесловни ерове

синтактично правило за писане на пълен и кратък член

писане на групите ър/ръ и ъл/лъ по североизточното произношение

писане на глаголните окончания с а и я.