Кръвен данък

Кръвният данък (девширме) се изразява в периодичното насилствено събиране на деца от мъжки пол от подчинените християнски народи в Османската империя през 5 или по-малко години. Той бива въведен по времето на султан Баязид I Йълдъръм през 14 век и продължава до началото на 18 век (1703 г.).

Момчетата се подбират сред здравите, интелигентните, сръчни и красиви деца на възраст 7-10 г., но често пъти се събират и деца на 5-6-годишна възраст. След насилственото им отнемане се изпращат в Анадола, където ги настаняват в мюсюлмански семейства. Там се подлагат на изключително силна ислямска пропаганда, както и на тежък физически труд. Избрани от тях се изпращат в казармите на Цариград, Одрин и Бурса.

Кръвният данък се счита за един от най-тежките аспекти на Османското иго от поробените народи. Свидетелство за това са множеството народни песни и предания, разказващи за него.