Хуан Марсе: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 17: | Ред 17: | ||
[[Категория:Испански писатели]] |
[[Категория:Испански писатели]] |
||
[[Категория:Каталонци]] |
|||
[[ca:Juan Marsé]] |
[[ca:Juan Marsé]] |
Версия от 16:48, 5 октомври 2009
Хуан Марсе (Шаблон:Lang-es) е испански писател , един от т.нар. Поколение на '50-те, заедно с писатели като Мануел Васкес Монталбан, Карлос Барал и други.
Носител на най-голямата награда за испаноезична литература в света Сервантес за 2008.
Биография
Роден е на 8 януари 1933 в Барселона като Хуан Фанека Рока. Майка му умира при раждането и малко след това е осиновен от семейство Марсѐ, чиято фамилия приема. След като завършва училище, започва работа като чирак бижутер. От 14 годишна възраст публикува свои творби в различни списания. Печели първата си литературна награда (Premio Sésamo) през 1959, за совй разказ, а две години по-късно публикува и първият си роман "Encerrados con un solo juguete". Между 1959 и 1962 живее в Париж, работейки различни професии (преводач, учител по испански и др).
След като се завръща в Барселона, работи като киносценарист. Сътрудничи и в различни издания, а в списанието Por favor, става и главен редактор. През 1966 се жени за Хоакина Ойас, от която има две деца - Алехандро (1968) и Берта (1970). Същата година излиза и един от най-добрите му романи, спечелили му световна слава "Тъмната история на братовчедката Монсе" (La oscura historia de la prima Montse), издаден и в България през 1987 .
Творчество
Действието в произведенията на Марсе се развиват в родната му Барселона и по-специално Гинардо̀, кварталът в който писателят се ражда и минават младежките му години. Детството му минава в следвоенните години, което силно се просмуква в цялото творчество. Отношенията между хората, моралната и социална деградация на периода на диктатурата на Франко, пропастта между различните социални класи и загубеното детство са основни теми за Марсе.
Романите му са преведени на редица езици (немски, френски, английски, полски, унгарски, български и др.), а част от тях са екранизирани.