Енки: Разлика между версии
м Робот Промяна: ru:Эа (бог) |
м Робот Добавяне: eu:Enki |
||
Ред 51: | Ред 51: | ||
[[eo:Enki]] |
[[eo:Enki]] |
||
[[es:Enki]] |
[[es:Enki]] |
||
[[eu:Enki]] |
|||
[[fa:ائا]] |
[[fa:ائا]] |
||
[[fi:Ea]] |
[[fi:Ea]] |
Версия от 14:42, 18 октомври 2009
Енки (шумерски: владетел на земята) или Еа (Ейя) на акадски е един от главните богове в шумеро-акадския пантеон.
Енки е един от четирите богове-създатели. Той е владетел на океана със сладки води абзу, творец и организатор на цивилизацията, бог на мъдростта и магията, покровител на занаятите. Енки е владетел на божествените сили Ме, често е защитник на хората пред боговете и техен помощник.
Главното култово място на Енки бил храмът Еенгура в гр. Ериду (Ереду).
Роднински връзки
- Баща: Ан, бог на небето
- Майка: Ки (Нинки), богиня на земята-родоначалница
- Съпруга: Дамгалнуна (акадски Дамкина) или Нинхурсага
- Брат: Енлил, бог на въздуха и бурите
- Деца:
Митове
Енки, който е представен като бог на плодородието и носител на културата, бил помощник на брат си Енлил при създаването на цивилизацията. В мита за Енки и Нинмах се твърди, че той създал хората.
Заедно с Енлил Енки създал добитъка и зърното, а сам - занаятите.
В мита "Енки и Шумер" Енки се отправя на пътешествие по земята и определя съдбата на страните и градовете, създава оръдия на труда. На едни страни и народи богът отредил поля и градини, на други - кози и магарета (номадите), а трети определил "за изяждане" (враговете). Той разпределя на различните богове грижата за различни дейности: на Енкимду - рововете и каналите, на Думузи - стадата, на Нинмуг - металообработването, на Нанше - морския риболов, на Нинту - новродените и т.н.
От водата Енки основал Ериду, град в най-южните части на Шумер.
Символи и епитети
На Енки били приписвани много хвалебствени епитети - Създател, Мъдрец, Предвидливият, Разумният и други. Един от символите му е еленът.
Литература
- Kramer, Samuel Noah. Sumerian Mithology. Philadelphia, 1944
- Личковска, Кристина и Кристина Шажинска. Митология на Месопотамия, София 1984;
- Мифы народов мира, т. 2, Москва 1982, с. 662.