Съждение: Разлика между версии
Ilikeliljon (беседа | приноси) м кат, меп и означения на съжденията |
|||
Ред 19: | Ред 19: | ||
Общите,частните,утвърдителните и отрицателните съждения не се мислят като разделени,а се използват в следните четири комбинации: |
Общите,частните,утвърдителните и отрицателните съждения не се мислят като разделени,а се използват в следните четири комбинации: |
||
*Общоутвърждаващи |
* Общоутвърждаващи (A) |
||
*Общоотрицателни |
* Общоотрицателни (E) |
||
*Частноутвърждаващи |
* Частноутвърждаващи (I) |
||
*Частноотрицателни |
* Частноотрицателни (O) |
||
Взаимоотношениата по истиност между тези съждения се изучават от византийският логик Псел,който разполага съжденията във ъглите на квадрат в който общоутвърждаващото съждение се бележи с А , общоотрицателното с Е, частноутвърждаващото с I , а частноотрицателното с О. |
Взаимоотношениата по истиност между тези съждения се изучават от византийският логик Псел,който разполага съжденията във ъглите на квадрат в който общоутвърждаващото съждение се бележи с А , общоотрицателното с Е, частноутвърждаващото с I , а частноотрицателното с О. |
||
⚫ | |||
[[Категория:Логика]] |
|||
[[ar:افتراض]] |
|||
⚫ | |||
[[ca:Proposició]] |
|||
[[cs:Výrok (logika)]] |
|||
[[da:Udsagn]] |
|||
[[de:Aussage (Logik)]] |
|||
[[en:Proposition]] |
|||
[[et:Propositsioon]] |
|||
[[es:Proposición (lógica)]] |
|||
[[gl:Proposición]] |
|||
[[ko:명제]] |
|||
[[io:Propoziciono]] |
|||
[[id:Proposisi]] |
|||
[[it:Proposizione (logica)]] |
|||
[[he:טענה]] |
|||
[[nl:Propositie]] |
|||
[[ja:命題]] |
|||
[[nn:Proposisjon]] |
|||
[[pl:Sąd (logika)]] |
|||
[[pt:Proposição]] |
|||
[[ru:Суждение]] |
|||
[[sk:Výrok (logika)]] |
|||
[[fi:Propositio]] |
|||
[[sv:Påstående]] |
|||
[[uk:Судження]] |
|||
[[vi:Mệnh đề toán học]] |
|||
[[zh:命题]] |
Версия от 20:16, 25 март 2010
Съждението е мисъл утвърждаваща или отричаща признак на предмет. В него се разкрива част от съдържанието на понятието, чиито признак се потвърждава или отрича.Езикова форма на съждението е изречението.
Структура
Съждението е свързване най-малко на две понятия.Понятието на което се приписва признак се нарича субект, а понятието което се приписва като признак се нарича прадикат и се бележи с P.
Прости съждения
- Аналитични - анализ чрез зрението
- Синтактични - анализ чрез опит /напр. докосване,вкусване,помирисване/
- Утвърдителни - утвърждаване на признак на даден предмет
- Отрицателни - отричане на признак на даден предмет
- Единични - съждение за един обект
- Общи - съждение за цял клас от обекти
- Частни
Общите,частните,утвърдителните и отрицателните съждения не се мислят като разделени,а се използват в следните четири комбинации:
- Общоутвърждаващи (A)
- Общоотрицателни (E)
- Частноутвърждаващи (I)
- Частноотрицателни (O)
Взаимоотношениата по истиност между тези съждения се изучават от византийският логик Псел,който разполага съжденията във ъглите на квадрат в който общоутвърждаващото съждение се бележи с А , общоотрицателното с Е, частноутвърждаващото с I , а частноотрицателното с О.