Хатихумаюн

Хатихумаюнът е реформен акт, обявен на 18 февруари 1856 година от султан Абдул Меджид I (Хат-и хумаюн – букв. щастливо писмо; султанска наредба по най-важните държавни въпроси).

Той е споменат в Парижки мирен договор (1856) и по този начин придобива характер на международно задължение. Хатихумаюнът повтаря основните постановки на Гюлханския хатишериф и обещава нови реформи. Прокламират се равните възможности между мюсюлмани и немюсюлмани при заемане на държавни длъжности, в съдилищата, при прием в гражданските и военни учебни заведения. Хатихумаюнът предоставя право на всяка християнска общност да се обръща пряко към правителството със свои искания.

Новият реформен акт създава условия за по-бързото навлизане на капиталистическите отношения в икономиката, като стимулира оформянето на буржоазна прослойка, предимно от нетурските народности, дава тласък на светската култура и образование.

С настъпването на Източната криза (1875–1878) реформите са прекратени, а по време на управлението на султан Абдул Хамид II в империята е установен реакционен режим.