Лука Пачоли: Разлика между версии
м Робот Добавяне: uk:Лука Пачолі |
MondalorBot (беседа | приноси) м Робот Добавяне: id:Luca Pacioli |
||
Ред 61: | Ред 61: | ||
[[hu:Luca Pacioli]] |
[[hu:Luca Pacioli]] |
||
[[ia:Luca Pacioli]] |
[[ia:Luca Pacioli]] |
||
[[id:Luca Pacioli]] |
|||
[[it:Luca Pacioli]] |
[[it:Luca Pacioli]] |
||
[[ja:ルカ・パチョーリ]] |
[[ja:ルカ・パチョーリ]] |
Версия от 12:30, 1 септември 2010
Лука Пачиоли (Фра Лука ди Барго) (Шаблон:Lang-it) (1445–1514 или 1517) е италиански математик и францискански монах, работил с Леонардо да Винчи. Считан е за "бащата на счетоводството", заради въведения от него метод на двустранното счетоводство.
Биографични данни
Лука Пачоли е роден през 1445 г. в Борго а Санто Сиполкро, днес Сансепелкро в Тоскана, учи във Венеция и Рим и става францискански монах между 1470 и 1480 г. Прехранва се като пътуващ учител по математика, докато пише научните си съчинения. През 1497 г. се установява в Милано, където живее и работи с Леонардо да Винчи, като същевременно му дава уроци по математика. Двамата са принудени да напуснат Милано при завладяването му от френския крал Луи XII. Пачоли и да Винчи продължават да пътуват заедно. Пачоли се завръща в родния си град и умира от старост през 1514 или 1517.
Публикации
Пачиоли публикува няколко свои научни трудове в областта на математиката:
- „Всичко за аритметиката, геометрията, пропорциите и пропорционалностите“ (Summa de arithmetica, geometrica, proportioni et proportionalita) (Венеция, 1494),
Излага математическите познания от това време, наблягайки на алгебрата. Именно в този негов труд Лука Пачоли обощава познанията на търговците и става известен като „бащата на счетоводството”. В книгата се съдържа отделна глава "Трактат за сметките и записванията" (Particularis de Computis et Scripturis), в който за пръв път се описва Венецианската счетоводна система, позната днес като двустранно счетоводство. Споменават се множество понятия, употребявани и до днес, като дебит, кредит, баланс, активи, капитал, задължения, оборотна ведомост и др, и се демонстрират счетоводни процеси като годишно приключване. Засягат се теми като етичните норми в счетоводната професия и изчисляване на себестойност.
- „За силата на числата“ (De viribus quantitatis) (Ms. Università degli Studi di Bologna, 1496–1508),
- Geometry (1509),
- „Божествената пропорция“ (De divina proportione) (Венеция, 1509).
Илюстрирана от Леонардо да Винчи, „Божествената пропорция“ обсъжда златното сечение, употребата на перспективата от някои италиански художници, стереометричните тела и др. Любопитна подробност е, че логото под формата на буквата „М” на художествения музей „Метрополитан” в Ню Йорк е заимствано от „Божествена пропорция“.
Цитат от „Божествена пропорция“
Древните са взели под внимание прецизната конструкция на човешкото тяло и са изработили всичките си творения, и най-вече свещените си храмове, спазвайки тези пропорции; така те открили двете най-важни фигури, без които никой строеж не е възможен – идеалния кръг, изначален за всички правилни стереометрични тела, и квадрата, с неговите четири равни страни. “ („Божествената пропорция“)
Източници
- Шаблон:En икона Bambach, Carmen. Leonardo, Left-Handed Draftsman and Writer // New York: Metropolitan Museum of Art, 2003.
- Шаблон:It икона Pacioli, Luca. De divina proportione (английски: On the Divine Proportion), Luca Paganinem de Paganinus de Brescia (Antonio Capella) 1509, Venice
- Шаблон:En икона Taylor, Emmet, R. No Royal Road: Luca Pacioli and his Times (1942)