Разлика между версии на „Захароза“

Направо към навигацията Направо към търсенето
редакция без резюме
(Премахната редакция 3685060 на Dako1 (б.))
I. ДИЗАХАРИДИ ОТ ДИКАРБОНИЛЕН ТИП НА СВЪРЗВАНЕ. ЗАХАРОЗА.
 
Захарозата е безцветно кристално вещество със сладък вкус. Сладкият вкус се дължи на наличието на голям брой хидроксилни групи в молекулата. Захарозата се разтваря добре във вода, но практически е неразтворима в алкохол и неполярни разтворители. При нагряване се стапя, като образува аморфна маса, наречена бонбонена захар. При висока температура тя карамелизира и се овъглява с отделяне на водни пари. Следователно молекулата на захарозата е изградена от въглеродни, водородни и кислородни атоми. Молекулната и формула е С12Н22О11С<sub>12</sub>Н<sub>22</sub>О<sub>11</sub> . Сравнена с глюкозата тя има еднакъв качествен, но различен количествен състав. Поради сходство между някои свойства на глюкозата и захарозата може да се очаква и сходство и в техния строеж.
Както глюкозата така и захарозата взаимодействат с прясно приготвен меден дихидроксид при обикновена температура, като се получава прозрачен тъмносин разтвор - качествена реакция за многовалентен алкохол със съседни (вицинални) хидроксилни групи.
C<sub>12</sub>H<sub>22</sub>O<sub>11</sub> + Cu(OH)<sub>2</sub> -> C<sub>12</sub>H<sub>22</sub>O<sub>11</sub>Cu + 2H<sub>2</sub>O
С амонячен разтвор на дисребърен оксид и с Фелингов реактив захарозата не реагира. Следователно, за разлика от глюкозата, в молекулата на захарозата няма свободна алдехидна група - т.е. тя не е редуктивна захар. Ако обаче се вари предварително воден разтвор на захароза в присъствие на минерална киселина (солна или сярна) , която действа каталитично, разтворът проявява редукционни свойства. Причината е, че при тези условия захарозата се хидролизира до глюкоза и фруктоза, които са добри редуктори:
 
Анонимен потребител

Навигация