Полунощница (дух): Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Полунощница''' ( Мара, мapyxа, мора |
'''Полунощница''' ( Мара, мapyxа, мора и Марена) ) е митологично същество в славянската митология, описано в народната [[демон]]ология като висок на ръст зъл женски дух с вид на ''млада жена'' с разпусната коса ''или'' на старица в чисто бяла дреха<ref>[http://krotov.info/history/09/3/ivanovv.html Иванов ВВ, Топоров, ВН ''Статья из энциклопедии "Мифы наpодов миpа"'' в 2-х томах, Москва, 1982.]</ref>, посестрима на ''полудницата''. Броди по „разпътно време“ — от полунощ до зори — когато всички зли сили излизат навън, а пътищата се оплитат и се „разпътват“, т.е. водят в грешна посока. Полунощниците често стоят по кръстопътищата, заедно с [[караконджул]]ите и ако срещнат човек му причиняват всякакво зло. |
||
==Философски измерения== |
|||
Полунощницата е обект на народното въображение и плод на опити да се конкретизира философското ''познание'' за света. Създаването на "типични" представители на "доброто" или "злото" е опит за ранно категоризиране на моралните и етичните явления в рамките на ограничено познание на физическия свят (който е бил страховит и неумолим). За съществуването на някакво реално същество, дало началния импулс за сътворяване на този най-вероятно събирателен образ, с такива измерения няма никакви конкретни доказателства. По-скоро такива същества се отнасят към [[архетипн]]ия образ на [[вещица]]та - самотна, странна, недоразбрана и невписваща се в социалните контури жена, която се препитава с маргинални изкуства. Бялата дреха е символ на дисонанса вграден в природата на това същество, дисонанс между нощта (тъмнината) и белия цвят на дрехата и съответно превъплъщение на конфликта, многопластово вграден в образа на ''полунощницата''; разпусната коса е символ на разпуснатост, контрастираща със славяските женски плитки. Дисонансът на този образ се корени и в събирането на природата на жената - ''даващата живот'' със страшното създание, въвлечено в "противоестествени магии" и животопогубващи среднощни, тайнни ритуали. За древните славяни е било общоприето както силите на доброто са били свързвани с белия ден, [[пладне]]то, [[светлина]]та и явността, така антиподът на този бял ден е нощтта, тъмнината и техният "агент" - полунощницата. |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
||
Ред 12: | Ред 14: | ||
*'''(Чайканович) Чajкановиh В.,''' ''Студиjе из религиjе и фолклора'', Београд, 1924 ("Српски етнографски зборник", кн. 31); |
*'''(Чайканович) Чajкановиh В.,''' ''Студиjе из религиjе и фолклора'', Београд, 1924 ("Српски етнографски зборник", кн. 31); |
||
*'''(Шнеевайс) Schneeweis E.,''' ''Serbokroatische Volkskunde'', Bd 1 - Volksglaube und Volksbrauch, 2 Aufl., B., 1961; |
*'''(Шнеевайс) Schneeweis E.,''' ''Serbokroatische Volkskunde'', Bd 1 - Volksglaube und Volksbrauch, 2 Aufl., B., 1961; |
||
{{митология-мъниче}} |
{{митология-мъниче}} |
||
[[Категория:Духове]] |
[[Категория:Духове]] |
||
[[Категория:Народна демонология]] |
Версия от 05:12, 26 май 2011
Полунощница ( Мара, мapyxа, мора и Марена) ) е митологично същество в славянската митология, описано в народната демонология като висок на ръст зъл женски дух с вид на млада жена с разпусната коса или на старица в чисто бяла дреха[1], посестрима на полудницата. Броди по „разпътно време“ — от полунощ до зори — когато всички зли сили излизат навън, а пътищата се оплитат и се „разпътват“, т.е. водят в грешна посока. Полунощниците често стоят по кръстопътищата, заедно с караконджулите и ако срещнат човек му причиняват всякакво зло.
Философски измерения
Полунощницата е обект на народното въображение и плод на опити да се конкретизира философското познание за света. Създаването на "типични" представители на "доброто" или "злото" е опит за ранно категоризиране на моралните и етичните явления в рамките на ограничено познание на физическия свят (който е бил страховит и неумолим). За съществуването на някакво реално същество, дало началния импулс за сътворяване на този най-вероятно събирателен образ, с такива измерения няма никакви конкретни доказателства. По-скоро такива същества се отнасят към архетипния образ на вещицата - самотна, странна, недоразбрана и невписваща се в социалните контури жена, която се препитава с маргинални изкуства. Бялата дреха е символ на дисонанса вграден в природата на това същество, дисонанс между нощта (тъмнината) и белия цвят на дрехата и съответно превъплъщение на конфликта, многопластово вграден в образа на полунощницата; разпусната коса е символ на разпуснатост, контрастираща със славяските женски плитки. Дисонансът на този образ се корени и в събирането на природата на жената - даващата живот със страшното създание, въвлечено в "противоестествени магии" и животопогубващи среднощни, тайнни ритуали. За древните славяни е било общоприето както силите на доброто са били свързвани с белия ден, пладнето, светлината и явността, така антиподът на този бял ден е нощтта, тъмнината и техният "агент" - полунощницата.
Източници
Библиография
- Apнаудов М., Студии вьрху българските обреди и легенди, т. 1-2, София, 1971-72;
- Apнаудов М., Очерци по българския фолклор, т. 1-2, София, 1968-69;
- (Безлай) Bezlaj F., Nekaj besedi o slovenski mitologiji v zadnjih desetih letih, "Slovenski etnograf", 1951, letnik 3-4;
- (Кулишич) Кулишиh Ш., Петровиh П. Ж., Пантелиh Н., Српски митолошки речник, Београд, 1970;
- Маринов Д., Народна вѣра и религиозни народни обичаи, София, 1914 ("Сборникъ за народни умотворения и народописъ", кн. 28).
- (Меричи) Мериhи Б., Митолошки елементи у српскохрватским народним песмама, "Анали филолошког факултета", 1964, кн. 4;
- (Чайканович) Чajкановиh В., Студиjе из религиjе и фолклора, Београд, 1924 ("Српски етнографски зборник", кн. 31);
- (Шнеевайс) Schneeweis E., Serbokroatische Volkskunde, Bd 1 - Volksglaube und Volksbrauch, 2 Aufl., B., 1961;