Кръвен данък: Разлика между версии
Luckas-bot (беседа | приноси) м r2.7.1) (Робот Добавяне: sh:Danak u krvi |
Luckas-bot (беседа | приноси) м r2.7.1) (Робот Добавяне: ku:Devşîrme |
||
Ред 29: | Ред 29: | ||
[[it:Devşirme]] |
[[it:Devşirme]] |
||
[[ja:デヴシルメ]] |
[[ja:デヴシルメ]] |
||
[[ku:Devşîrme]] |
|||
[[la:Collectio puerorum (Devsirme)]] |
[[la:Collectio puerorum (Devsirme)]] |
||
[[nl:Devşirme]] |
[[nl:Devşirme]] |
Версия от 10:18, 6 октомври 2011
Кръвният данък (девширме) е периодичното събиране в Османската империя на християнски момчета, които са използвани в еничарския корпус и на други държавни служби.
Първоначално еничарският корпус се попълва главно от християни, пленени в хода на военните действия при експанзията на Османската империя на Балканите и в Мала Азия. С времето този източник на попълнения става недостатъчен и в края на 14 век, по времето на султан Баязид I Йълдъръм, е въведена практиката за събиране на кръвен данък. Той засяга най-силно балканските страни, където се запазва значително християнско население, но някои области, като Цариград, Галата и Родос, са освободени от този данък.[1]
Според първоначалния замисъл кръвният данък трябва да се събира веднъж на 5 години, но на практика този срок често не се спазва. Всяка година той се събира в различни области, така че годишният набор да бъде приблизително постоянен. В средата на 15 век обичайният брой на събраните деца е 2000-2500 годишно. Момчетата се подбират сред здравите, интелигентните, сръчни и красиви деца на възраст 7-10 години, но тази възраст не винаги се спазва и, особено в по-късния период, често се събират и по-възрастни деца. Това става причина на много места момчетата да се женят на по-ранна възраст, около 12 години, за да избегнат кръвния данък.[1]
След насилственото им отнемане децата се изпращат в определени за тази цел центрове в Цариград, Галата и Одрин. Те се обрязват и получават ислямско възпитание. Разделят се на две групи - ишоглани и аджемоглани. Първите получават изключително добро образование, като се подготвят за висши държавни постове. Останалите са готвени за Еничарския корпус или за обслужващи длъжности в двореца, като междувременно много от тях работят в градините на султана или на други места. След навършване на пълнолетие (20 години) повечето от тях става еничари.[1]
Кръвният данък се счита за един от най-тежките аспекти на Османското иго от поробените народи. Свидетелство за това са множеството народни песни и предания, разказващи за него.[1]
Бележки
- ↑ а б в г Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 36-40.