CompactFlash: Разлика между версии
м Probe: Промяна на числа към нотация по БДС ( (-)([^a-zA-Z][0-9])\.([0-9][^a-zA-Z]) +\1,\2) |
м Probe: Промяна на числа към нотация по БДС ( (-)([0-9])[ ]([0-9][0-9][0-9][^0-9]) +\1 \2) |
||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
Компакт-флаш картите могат да се използват в стандартния слот за карти на [[компютър]]а с адаптер, а с помощта на [[картов четец]] — и през всеки стандартен интерфейс като [[USB]] или [[FireWire]]. Поради големият си размер, почти всички по-малки формати устройства за съхранение на данни могат лесно да се използват във гнездо за компакт-флаш карта с помощта на съответни адаптери — например [[SD/MMC]], [[Memory Stick Duo]], [[xD-Picture Card]] при тип I и [[SmartMedia]] при тип II слот. |
Компакт-флаш картите могат да се използват в стандартния слот за карти на [[компютър]]а с адаптер, а с помощта на [[картов четец]] — и през всеки стандартен интерфейс като [[USB]] или [[FireWire]]. Поради големият си размер, почти всички по-малки формати устройства за съхранение на данни могат лесно да се използват във гнездо за компакт-флаш карта с помощта на съответни адаптери — например [[SD/MMC]], [[Memory Stick Duo]], [[xD-Picture Card]] при тип I и [[SmartMedia]] при тип II слот. |
||
Структурана им е подобна на тази на [[EEPROM]]. Записващите и изтриващи напрежения при флаш картите са 5, 3,3 и 2.5V. Записът и изтриванията се извършват в напреженията в които работи паметта. Цикълите запис-изтриване могат да бъдат около 1 |
Структурана им е подобна на тази на [[EEPROM]]. Записващите и изтриващи напрежения при флаш картите са 5, 3,3 и 2.5V. Записът и изтриванията се извършват в напреженията в които работи паметта. Цикълите запис-изтриване могат да бъдат около 1 000 000. Тези памети са унифиирани в серията 29. Информационния капацитет при тях достига до 1 [[Двоична представка|GiBit]]. |
||
[[Категория:Компютърен хардуер]] |
[[Категория:Компютърен хардуер]] |
||
Версия от 22:02, 21 април 2006
Компакт-флаш (на англ. CompactFlash, CF) първоначално е било названието на вид устройства за съхранение на данни, използвани в преносимите електронни устройства. Отначало за направата на устройство от този тип се е използвала флаш памет в стандартана опаковка, като първото е произведено и стандартизирано от SanDisk Corporation през 1994г. Физическите размери са подобни на ранните PC Кард Тип I карти памет и затова по-често такива устройства за съхранение на данни се наричат компакт-флаш карти.
По отношение на външните размери съществуват два типа компакт-флаш карти — тип І (CF Type I) и тип ІІ (CF Type ІІ), като и двата вида се произвеждат с различни капацитети. Размерите на втория тип са съвместими и с други типове устройства за съхранение на данни — микродисковете. Ако се вземе предвид скоростта на пренос на данни, се разделят три типа - оригиналната (CF), високоскоростната (CF+/CF2.0) и свръхскоростната технология (CF3.0).
Компакт-флаш картите са един от най-старите, но и най-успешни формати за съхранение на данни, и са се задържали особено стабилно в пазарната ниша на професионалните цифрови фотоапарати. Счита се, че притежават много добра цена за единица информация в сравнение с другите типове памет, като се произвеждат и във варианти, притежаващи по-големи капацитети в сравнение с по-малките формати.
Компакт-флаш картите могат да се използват в стандартния слот за карти на компютъра с адаптер, а с помощта на картов четец — и през всеки стандартен интерфейс като USB или FireWire. Поради големият си размер, почти всички по-малки формати устройства за съхранение на данни могат лесно да се използват във гнездо за компакт-флаш карта с помощта на съответни адаптери — например SD/MMC, Memory Stick Duo, xD-Picture Card при тип I и SmartMedia при тип II слот.
Структурана им е подобна на тази на EEPROM. Записващите и изтриващи напрежения при флаш картите са 5, 3,3 и 2.5V. Записът и изтриванията се извършват в напреженията в които работи паметта. Цикълите запис-изтриване могат да бъдат около 1 000 000. Тези памети са унифиирани в серията 29. Информационния капацитет при тях достига до 1 GiBit.