Анатолийски езици: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
|||
Ред 23: | Ред 23: | ||
== Виж също == |
== Виж също == |
||
* [[Малоазийски азбуки]] |
* [[Малоазийски азбуки]] |
||
* [[Анатолийска хипотеза]] |
|||
[[Категория:Индоевропейски езици]] |
[[Категория:Индоевропейски езици]] |
Версия от 22:23, 13 ноември 2011
Анатоли́йските езици́ са група индоевропейски езици (известни също така под името «хето-лувийски езици»). По данни от глотохронологията, доста рано се обособяват от останалите индоевропейски езици.
Всички езици от тази група езици са мъртви езици. Техните носители са обитавали през II-I хилядолетие пр.н.е. територията на Мала Азия (най-вече Хетското царство и възникналите на неговата територия по-малки държавни образувания), които в последствие са били покорени и асимилирани от персите и/или елините.
Древни писмени паметници от/на анатолийските езици са хетската клинопис и лувийската йероглифика (има запазени също така кратки надписи на палайски език, най-стария и архаичен от цялата група). Благодарение на чешкия лингвист Фридрих (Бедржих) Грозни тези езици са разпознати като индоевропейски, което и способствало за дешифровката им.
Най-късните запазили се надписи са на лидийски език, ликийски език, сидетски език, карийски език и др. езици използвали малоазийски азбуки (частично дешифрована през XX век).
Класификация
- Палайска подгрупа
- Хетска подгрупа
- Лувийска подгрупа
- лувийски език†
- ликийски език†
- милийски език (понякога се означава като «ликийски Б» или «архаичен ликийски», известен от един запазен надпис)†
- сидетски език†
- писидийски език†