Латерански договори: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
м r2.7.1) (Робот Добавяне: ar:اتفاقية لاتران |
||
Ред 21: | Ред 21: | ||
[[Категория:Международни договори]] |
[[Категория:Международни договори]] |
||
[[ar:اتفاقية لاتران]] |
|||
[[ast:Pautos del Laterano]] |
[[ast:Pautos del Laterano]] |
||
[[ca:Pactes del Laterà]] |
[[ca:Pactes del Laterà]] |
Версия от 19:05, 15 януари 2012
Латеранските договори са система от договори между италианската държава и Светия Престол. Определят правата и привилегиите на католическата църква и положението ѝ в Италия. Подписан е на 11 февруари 1929 в Латеранския апостолски дворец (Palazzo Laterano). Състоят се от договор, финансова конвенция и конкордат.
Договорът:
- признава католицизма за "единствена държавна религия" на Италия (т. 1); светския суверенитет на Светия Престол, вкл. по медународни дела (т. 2);
- формално признава на Ватикана статут на суверенна территория, управлявана от Светия Престол, формално наречен Ватикан — Град Ватикан (Citta del Vaticano), границите на които са определени от план, приложен към договора (т. 3).
Конкордатът определя правата и привилегиите на католическата църква в Италия, държавата определя за неработни 10 дни, в които има църковни празници, а също и неделите (т. 11); епископите са верни на краля на Италия, като държавен глава (т. 20).
През 1969 г. палатата на депутатите приема закон, разрешаващ развода; така този закон фактически отменя т. 34 от конкордата.
Съглашенията са преразгледани през 1984, главно в частта им, че католицизмът се явява господстващата религия в Италия.