Иво Джима: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 08:21, 8 септември 2012

Йото наричан и Ио`дзима Ио́ (Ио́то, Ио́дзима; Шаблон:Lang-ja, съвр. いおうとう Ио`то (официално име), остар. いおうじま Ио`дзима, с превод «серен остров», Шаблон:Lang-en) е малък остров, част от японската вулканична верига острови Кадзан които заедно с о-вите Огасавара формират архипелаг Огасавара. Намира се на 1200 километра южно от Токио. Придобива славата си като мястото, на което се води битката за Иво Джима (февруари – март 1945) между САЩ и Япония по време на Втората световна война. По това време е направена и известната снимка „Издигането на флага над Иво Джима”. Островът е окупиран от САЩ до 1968 г., след което е върнат на Япония.

География

Територията на острова е приблизително 21 км² на 24°47′ с.ш. 141°19′ и.д. Най-високата точка се намира на планината Сурибачи в северната част на острова. Висока 169 метра, тя се смята за спящ вулкан. Иво Джима е необичайно равнинен за вулканичен остров.

История

.

Климат

**Климатична таблица**
	Яну	Фев	Мар	Апр	Май	Юни	Юли	Авг	Сеп	Окт	Ное	Дек	Год.
Средна максимална дневна температура (°C)	22	22	23	26	28	29	30	30	30	29	27	24	27
Средна минимална дневна температура (°C)	17	17	18	21	23	25	26	26	26	24	23	20	22
Валежи (mm)	76.2	76.2	45.7	106.7	111.8	99.1	180.3	167.6	111.8	167.6	124.5	114.3	1,381.8
Източник:http://www.vacationstogo.com/ [1]

Бележки

Фото галерия

Издигането на първия американски флаг в Иво Джима
Издигането на втория американски флаг в Иво Джима
„Обединение на честта” - мемориал
Планината Сурибачи

@@ Ред 10: / Ред 10: @@
 ==История==
-===Преди 1945===
-Преди [[Втора световна война|Втората световна война]] Иво Джима е управляван от префектурното правителство на [[Токио]]. Преброяването на населението от юни [[1943]] г. сочи, че островът има население от 1018 души (533 мъже, 485 жени) обитаващи 192 домакинства в 6 селища. Островът има начално училище и един полицай. Иво Джима е обслужван от пощенски кораб от Хахаджима един път месечно, както и от кораба&nbsp;— Nippon Yusen веднъж на няколко месеца. Икономиката на острова се крепи на добива на [[сяра]], отглеждането на [[захарна тръстика]] и [[риболов]]. Иво Джима е изолиран остров в центъра на [[Тихи океан|Тихия океан]] с лоши икономически перспективи, поради което трябва да внася всичкия си [[ориз]] и консумативи от близките острови.
-Дори преди началото на [[Втора световна война|Втората световна война]] на острова има гарнизон на японския императорски флот. Той се намира в южната част на Иво Джима. Той е забранен за посещение за местното цивилно население.
-През [[1944]] г. започва масивна военна подготовка на територията на Иво Джима в очакване на американската [[инвазия]]. През юли цялото цивилно население е [[евакуация|евакуирано]] насила. От юли [[1944]] г. до този момент на острова вече няма постоянни обитатели.
-===Битката за Иво Джима===
-{{Инфокутия военен конфликт
-| име       = Битка за Иво Джима
-| конфликт  = [[Тихоокеанска война|Тихоокеанска кампания]] ([[Втора световна война]])
-| картинка  =
-| описание  =
-| период    = [[19 февруари]] - [[26 март]] [[1945]]
-| място     = о-в Йото (ам. Иво Джима), [[Япония]], архипелаг "Вулкански о-ви"
-| причина   =
-| повод     =
-| територия =
-| страна1   = '''[[САЩ]]:'''<br/>[[Картинка:Flag of the United States (Pantone).svg|20px|border]][[САЩ]]
-| страна2   = '''[[Япония]]''':<br/>[[Картинка:Flag of Japan.svg|20px|border]][[Япония]]
-| резултат  = победа за САЩ
-| командир1 = [[Картинка:Marine corps flag.svg|20px|border]] [[генерал|ген. ген л-т]] Холанд Смит,<br />
-[[Картинка:USNavyInfantryBattalionFlag.svg|20px|border]] [[Адмирал|адм.]] Марк Митчер,<br /> [[Картинка:Us army air corps shield.svg|20px|border]] ?
-| командир2 = [[Image:War flag of the Imperial Japanese Army.svg|20 px]] [[генерал|ген.]] Тадамити Курибаяси,<br />
-[[Image:Naval Ensign of Japan.svg|20 px]] [[Адмирал|контраадмирал]] Рино́суке Итимару,<br />
-[[Image:War flag of the Imperial Japanese Army.svg|20 px]] [[подполковник|подполк.]] Такейти [[барон]] Ниси
-| сила1     = [[Американски морски пехотен корпус]],<br /> [[Военноморски сили на Съединените американски щати|ВМФ на САЩ]],<br />  [[Военновъздушни сили на Съединените американски щати|ВВС на САЩ]]<br />
-: ~ '''110,000'''
-| сила2     = Императорска армия на Япония - корпус Огасавара<br />
-~ '''24,000'''
-| жертви1   = '''28 688'''<br /> (6 821 убити, 19 217 ранени, 2648 контузени, 2 пленени)
-| жертви2   = '''23 389'''<br /> (до 26 март - 20 703 убити и самоубили се, 216 пленени, до края на май 1602 убити и 867 пленени)
-}}
-[[Файл:Tadamichi Kuribayashi1.jpg|дясно|мини|Командващият японската отбрана на острова [[генерал|ген.]] Тадамити Курибаяси]]
-[[Файл:Takeichi Nishi.jpg|дясно|мини|[[подполковник|подполк.]] Такейти [[барон]] Ниси, командир на 26-ти танков полк]]
-[[Файл:Lieutenant General Holland M. Smith.jpg|дясно|мини|ген. л-т Холанд Смит командващ американските сили]]
-[[инвазия|Инвазията]] на Иво Джима започва на [[19 февруари]] [[1945]] г. ожесточените боеве продължават изключително интензивно 36 дни (въпреки прибързаното съобщение на командващия десанта ген. Смит от 15 март за спечелена победа) до [[26 март]] [[1945]] г., когато последната японска атака е отблъсната и  отбраната на острова е счетена за подавена, но японските части не капитулират, останалите към 2500 защитници контролират поздемните укрепления и от там продължават да нанасят удари по американските части, особено интензивно до края на май 1945г., в тези боеве, два месеца след като битката вече наистина е обявена за "приключила", са убити 1602 и пленени 867 японски войници и офицери,<ref>[http://alexgbolnych.narod.ru/morison/16.htm Сэмуэль Э. Морисон. Флот двух океанов. Глава 16. ИВОДЗИМА И ОКИНАВА, февраль - август 1945]</ref>  последните двама войници Куфуку Ямакадзэ и Ринсоку Мацуда са заловени едва в 1951г.<ref>Toland, p. 737</ref>
-В сравнение с другите битки на [[Втора световна война|Втората световна война]] операцията е скромна като мащаб на ангажираните в сражението сили и средства и големина на фронта на настъпление, но е най-тежкото сухопътно сражение в [[Тихоокеанска война]] и важна част от нея. Морското нападение има за цел да овладее летищата на острова, от които японските градове попадат в обсега на американската бомбардировъчна авиация (бомбардирането на Токио, Нагоя и Осака оттук започва незабавно), и могат да ползват острова като база за нахлуване на японска територия. Още в първия ден на сраженията на десантните войски са нанесени тежки загуби в жива сила: 501 убити, 47 умрели от раните си, 1755 ранени, 18 изчезнали безследно и 99 контузени, 24-и и 25-и полкове на морската пехота на САЩ за няолкоко часа бой губят 25 % от личния състав, са унищожени 26 от 56 танка стоварени при десанта.<ref> S. E. Morison. The Two-Ocean War. — New York: Ballantine Books, 1963. — С. 443. — ISBN 45-02493-1-195</ref> На 21 февруари с въздушна атака японски камикадзе поразяват два самолетоносача - потопен е самолетоносача «Бисмарк Си» и тежко повреден самолетоносача «Саратога». Битката за Иводжима се оказва най-кръвопролитната за цялото съществуване на Корпуса на морската пехота на САЩ, и също единствената операция на Японската армия в хода на войната в Тихи океан, в която общите загуби на САЩ надхвърлят тези на Япония. Количеството на убити и ранени американски военнослужещи само в първите три дни на сраженията е най голямото в цялата военна история на страната.<ref> S. E. Morison. The Two-Ocean War. — New York: Ballantine Books, 1963. — С. 443. — ISBN 45-02493-1-195</ref> Значителни загуби понасят 3-та, 4-та и 5-та дивизии на морската пехота. ВМФ на САЩ губи 18 кораба, включително самолетоносач, поразени най-вече при успешни авиоудари и ответен огън на японската берегова артиллерия.<ref>[http://www.atrinaflot.narod.ru/81_publications/iwo-jima-1.htm БИТВА ЗА ОСТРОВ ИВОДЗИМА, 2008-12-02] [http://www.webcitation.org/651Qyvo3J] 2012.01.28</ref>
-Боевете са едни от най-ожесточените по време на войната в тихия океан. Позициите на армията на японския император са прецизно устоени с мощни фортирикации, добри комуникационни връзки и силно защитени в [[бункер]]и картечни гнезда, артилерия в прикрития и 18 километра тунели. Това е първата и заедно с [[Окинава]] фактически единствените големи директни атаки на американски сухопътни сили срещу японски острови. Войниците на императора непоколебимо се сражават до смърт, въпреки че никой не успява да напусне острова, в плен попадат по-малко от 5% почти всичките изпаднали в безсъзнание при боевете или от жажда и глад или тежко ранени и осакатени войници, всички останали са убити, а хиляди не отстъпват към главните сили след като изчерпват мунициите и си се самоубиват, нарушавайки забраната на командващия, с което чуствително облекчават задачата на противника.
-Превземането с цената на тежки загуби на планината Сурибачи, е първият голям военен и пропаганден успех на десантите войски. По време на второто издигане на американския флаг на върха й на четвъртия ден от битката ([[23 февруари]]), [[Джо Розентал]] – фотографира пет морски пехотинци – [[Айра Хейс]], [[Майк Странк]], [[Рени Гагнон]], [[Харлън Блок]], [[Франклин Съзли]] и Джон Брадли от медицинския корпус на [[флот]]а. Снимката е отпечатана в стотици издания и придобива изключителна популярност. Тя печели наградата [[Пулицър]] за снимка през същатата година и в края на краищата се смята за един от най-значимите пропагандни образи от войната и може би най-препечатваната снимка на всички времена. През следващия месец в битка, трима от шестимата войници, издигнали [[знаме|флага]], са убити: [[Майк Странк|Странк]], [[Харлън Блок|Блок]] и [[Франклин Съзли|Съзли]].
-Падането на Сурибачи, обаче не демобилизира японците, те отстояват позициите си, дори контраатакуват и твърдо отбраняват острова. Генерал [[Тадамичи Курибаши]] и след тази загуба разполага с още осем комплектовани [[пехота|пехотни]] [[батальон]]а, танков [[полк]], две [[Артилерия|артилерии]] и три [[батальон]]а с минохвъргачки, плюс 5000 артилеристи и части на военноморската [[пехота]]. Имперският генерален щаб, обаче, не е във възможност да организира снабдяването на своите войски, не само с подкрепления, гориво и оръжие, но дори с муниции и продоволствие, те се сражават гладни, особено убийствена е липсата на вода, но и това не прекършва волята им. Изпавени пред 5-кратно превъзхождащ ги в жива сила противник с перфектно снабдяване и мощна огнева подръжка от авиация и флот, изчерпали боеприпасите си японците в нощтта на 25 срещу 26 март се вдигат на последна атака водени лично от ген. Курибаши и контраадмирал Рино́суке Итимару. Внезапната атака нанася нови чуствителни загуби на противника, но командващия и котраадмирала загиват при тази битка, оцелелите се връщат в пещерите, излизат през нощта за провизии, и продължават да оказват съпротива месеци наред. Незнаейки как да се справят с тях американците се опитват да ги изкарат от укрепеният им лабиринт като демонстрират съчувствие и им предлагат [[вода]], [[цигари]], дори [[кафе]].
-Перди да загине водейки последната атака контраадмирал Итимару оставя Завет-послание адресирано до президента на САЩ станало световно известно като «писмо към Рузвелт» <ref name="letter">{{cite web
- | datepublished = 1 августа 2001
- | url           = http://www.yoyokaku.com/itimarurinosuke.htm
- | title         = Текст на "Писмо към Рузвелт"
- | accessdate    = 2008-11-28
- | lang          = ja
- | archiveurl    = http://www.webcitation.org/651Qxprzm
- | archivedate   = 2012-01-28
-}}</ref> Предвиждайки, че ще загине и противника ще обискира телата на убитите офицери, той намира оригинален начин да изпрати това писмо на президента - слага го в куртката с която влиза в бой и след като е убит писмото наистина е намерено по предвидения начин от американците,  на [[11 юни]] то е публикувано от вестниците в САЩ. В него покойният адмирал посочва отговорността за започването на войната в Тихия океан на президента Рузвелт и критикува имперските амбиции на САЩ в тихоокеанско-азиатския регион. Също така той обвинява Рузвелт за това, че води война против националистическата диктатура на Хитлер, имайки за съюзник комунистическата диктатура на Сталин и поддържа приятелски отношения с такъв диктатор.
-Трудноизвоюваната от американската армия победа над Иводжима срещу пет пъти по-малоброен, гладен и лишен от боеприпаси противник, стряска командването какво очаква войските при нахлуване на японските острови - отпора и размера на загубите в борбата за завладяване на целия архителаг остров по остров, които могат да съсипят американската армия и държава или най-малко тежко да ги деморализират. Въпреки че в [[Бомбардиране на Токио|бомбардировките на Токио]] и [[Кобе]] изгарят повече от 100,000 души, нещата се повтарят в битката за следващия малък остров - [[Битка за Окинава|битката за Окинава]]. Това дава тласък на решаването на въпроса с победата над Япония със силата на ядреното оръжие. Първата [[атомна бомба|атомна бомбардировка]] в света е извършена още преди Иводжима да е напълно прочистен от въоръжени японски воиници, на 6-ти и 9ти август ядрени бомби са пуснати върху [[Хирошима]] и върху [[Нагасаки]], загиват  330 000 мирни граждани, 476 000 са ранени, бездомни остават 9 200 000.
-Последните несложили оръжие японски войници на Иво Джима са пленени години след дебаркирането на острова  на [[6 януари]] [[1949]], други източници сочат, че това става в [[1951]] г., шест години след началото на операцията.
-Американските военни окупират Иво Джима до [[1968]] г., когато под силният натиск на правителството на съюзната им вече страна островът е върнат на [[Япония]].
-===Обединение на честта===
-На [[19 февруари]] 1985, на 40 годишнината от деня, в който американските войски започват нападението над острова, ветерани от двете войски се събират за „Обединение на честта”. Това се случва на метри разстояние от точката, в която американските морски пехотинци стъпват на острова при [[десант]]а си.
-{{commons|Battle of Iwo Jima}}
 .