Всенасочен УКВ радиофар: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 19:04, 23 октомври 2012

Всенасочените УКВ радиофарове (Шаблон:Lang-en, съкратено VOR) са вид радионавигационна система в авиацията, състояща се от множество наземни радиомаяци с предварително точно известни местоположения и приемници в самолетите.

История

VOR се счита за едно от най-важните въведения в авиационната навигация. Използването на тази система започва да става масово в гражданската авиация малко след Втората световна война, като и до днес, в ерата на спътниковата навигация, си остава първостепенно средство за близка радионавигация.

Принцип на работа

Наземните предавателни станции се изграждат на места с пряка видимост, например планински върхове или открити полета. Всеки радиофар предава два сигнала едновременно, като посоката на излъчване се кодира чрез фазовата разлика на сигналите.

Единият сигнал се разпръсква във всички посоки и съдържа амплитудно модулирания идентификатор на станцията (морзов код или телефония). Носещата честота от 30 Hz е честотно модулирана в подносещ сигнал от 9960 Hz, който е честотно модулиран в носещия. Другият сигнал се излъчва насочено, с въртяща се диаграма на излъчване, като въртенето е с постоянна скорост и строги ограничения към максимално допустимите отклонения в насочването и интервалите на излъчване. В миналото са използвани механични устройства за завъртане на една антена във всички посоки, но днес движещите се части са премахнати и за всяка от посоките се използва отделна неподвижна антена и така значително се повишава точността на посоката. В насочения сигнал се съдържа втори честотно модулиран сигнал от 30 Hz. Самолетният приемник демодулира тези 2 бр. сигнали по 30 Hz и ги сравнява, за да получи фазовата им разлика. Тя показва посоката на станцията спрямо самолета, измерена като ъгъл от магнитния север.

След засичане на поне 2 VOR-станции, самолетът може да определи местоположението си чрез триангулация. Точността е висока, тъй като посоката на разпространение на ултракъсите вълни се влияе слабо от атмосферните смущения и радиосигналът запазва праволинейното си разпространение.

В много случаи VOR-станциите имат и далекомерни УКВ средства (Distance Measuring Equipment, DME), позволяващи отчитането на разстоянието от станцията до самолета. Станция с VOR и DME се нарича VOR-DME станция. Една такава станция е достатъчна, за да може приемащият самолет да определи местоположението си.

Военната навигационна система TACAN (TACtical Air Navigation) винаги включва DME система, но използва друг начин за определяне на азимута, подобен на VOR за цивилните. И VOR-DME, и TACAN използват еднаква DME система. Станция с VOR и TACAN се нарича VORTAC.

Вижте също

Външни препратки

Наредба № 141 от 27 март 2002 г. за удостоверяване експлоатационната годност на навигационни съоръжения за въздушна навигация и кацане (RTF) // МТС, 2002-03-27. Посетен на 2007-04-13. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код български)
НАРЕДБА № 10 от 21.12.2006 г. за системите и средствата за комуникация, радионавигация и радиолокационен обзор и процедурите за комуникация в гражданското въздухоплаване (RTF) // МТС, 2006-12-21. Посетен на 2007-04-13. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код български)

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 [[Картинка:D-VOR PEK.JPG|мини|вдясно|250п|D-VOR (доплеров VOR) радиомаяк, комбиниран с DME, с позивна <code>PEK</code> ([[Пекин]])]]
 '''Всенасочените УКВ радиофарове''' ({{lang-en|VHF Omni-directional Radio Range}}, съкратено '''VOR''') са вид [[радионавигация|радионавигационна]] система в [[авиация]]та, състояща се от множество наземни [[радиомаяк|радиомаяци]] с предварително точно известни местоположения и приемници в самолетите.
 == История ==
-VOR се счита за едно от най-важните въведения в авиационната навигация.  Използването на тази система започва да става масово в [[гражданска авиация|гражданската авиация]] малко след [[Втора световна война|Втората световна война]], като и до днес, в ерата на [[спътникова навигация|спътниковата навигация]], си остава първостепенно средство за близка радионавигация.
+VOR се счита за едно от най-важните въведения в авиационната навигация. Използването на тази система започва да става масово в [[гражданска авиация|гражданската авиация]] малко след [[Втората световна война]], като и до днес, в ерата на [[спътникова навигация|спътниковата навигация]], си остава първостепенно средство за близка радионавигация.
 == Принцип на работа ==
 [[Картинка:VORTAC TGO Aichtal Germany 01.JPG|мини|вдясно|250п|VORTAC радиомаяк с позивна <code>TGO</code> до [[Айхтал]] и [[Некартайлфинген]], [[Германия]]]]
-Наземните предавателни станции се изграждат на места с пряка видимост, например планински върхове или открити полета.  Всеки радиофар предава два сигнала едновременно, като посоката на излъчване се кодира чрез фазовата разлика на сигналите.
+Наземните предавателни станции се изграждат на места с пряка видимост, например планински върхове или открити полета. Всеки радиофар предава два сигнала едновременно, като посоката на излъчване се кодира чрез фазовата разлика на сигналите.
-Единият сигнал се разпръсква във всички посоки и съдържа амплитудно модулираният идентификатор на станцията (морзов код или телефония).  Носещата честота от 30 Hz е честотно модулирана в подносещ сигнал от 9960 Hz, който е честотно модулиран в носещия.  Другият сигнал се излъчва насочено, с въртяща се диаграма на излъчване, като въртенето е с постоянна скорост и строги ограничения към максимално допустимите отклонения в насочването и интервалите на излъчване.  В миналото са използвани механични устройства за завъртане на една антена във всички посоки, но днес движещите се части са премахнати и за всяка от посоките се използва отделна неподвижна антена и така значително се повишава точността на посоката.  В насочения сигнал се съдържа втори честотно модулиран сигнал от 30 Hz.  Самолетният приемник демодулира тези два 30 Hz сигнали и ги сравнява, за да получи фазовата им разлика.  Тя показва посоката на станцията спрямо самолета, измерена като ъгъл от магнитния север.
+Единият сигнал се разпръсква във всички посоки и съдържа амплитудно модулирания идентификатор на станцията (морзов код или телефония). Носещата честота от 30 Hz е честотно модулирана в подносещ сигнал от 9960 Hz, който е честотно модулиран в носещия. Другият сигнал се излъчва насочено, с въртяща се диаграма на излъчване, като въртенето е с постоянна скорост и строги ограничения към максимално допустимите отклонения в насочването и интервалите на излъчване. В миналото са използвани механични устройства за завъртане на една антена във всички посоки, но днес движещите се части са премахнати и за всяка от посоките се използва отделна неподвижна антена и така значително се повишава точността на посоката. В насочения сигнал се съдържа втори честотно модулиран сигнал от 30 Hz. Самолетният приемник демодулира тези 2 бр. сигнали по 30 Hz и ги сравнява, за да получи фазовата им разлика. Тя показва посоката на станцията спрямо самолета, измерена като ъгъл от магнитния север.
-След засичане на поне две VOR-станции, самолетът може да определи местоположението си чрез [[триангулация]].  Точността е висока, тъй като посоката на разпространение на [[ултракъси вълни|ултракъсите вълни]] се влияе слабо от атмосферните смущения и радиосигналът запазва праволинейното си разпространение.
+След засичане на поне 2 VOR-станции, самолетът може да определи местоположението си чрез [[триангулация]]. Точността е висока, тъй като посоката на разпространение на [[ултракъси вълни|ултракъсите вълни]] се влияе слабо от атмосферните смущения и радиосигналът запазва праволинейното си разпространение.
-В много случаи VOR-станциите имат и [[далекомерни УКВ средства]] (''Distance Measuring Equipment'', DME), позволяващи отчитането на разстоянието от станцията до самолета.  Станция с VOR и DME се нарича VOR-DME станция.  Една такава станция е достатъчна, за да може приемащият самолет да определи местоположението си.
+В много случаи VOR-станциите имат и [[далекомерни УКВ средства]] (''Distance Measuring Equipment'', DME), позволяващи отчитането на разстоянието от станцията до самолета. Станция с VOR и DME се нарича VOR-DME станция. Една такава станция е достатъчна, за да може приемащият самолет да определи местоположението си.
-Военната навигационна система TACAN (''TACtical Air Navigation'') винаги включва DME система, но използва друг начин за определяне на азимута, подобен на VOR за цивилните.  И VOR-DME, и TACAN използват еднаква DME система.  Станция с VOR и TACAN се нарича VORTAC.
+Военната навигационна система TACAN (''TACtical Air Navigation'') винаги включва DME система, но използва друг начин за определяне на азимута, подобен на VOR за цивилните. И VOR-DME, и TACAN използват еднаква DME система. Станция с VOR и TACAN се нарича VORTAC.
 == Вижте също ==
@@ Ред 25: / Ред 27: @@
 * {{цитат уеб | език=български | достъп_дата=2007-04-13 | издател=[[Министерство на транспорта и съобщенията|МТС]] | заглавие=НАРЕДБА № 10 от 21.12.2006 г. за системите и средствата за комуникация, радионавигация и радиолокационен обзор и процедурите за комуникация в гражданското въздухоплаване | дата=2006-12-21 | уеб_адрес=http://www.caa.bg/regulationsAPIS/NAREDBA10.rtf | формат=RTF}}
-[[Категория:Авиация]]
-[[Категория:Навигация]]
 [[Категория:Радиотехника]]
-[[Категория:Фарове]]
+[[Категория:Фарове|*]]
 [[ca:Radiofar omnidireccional en VHF]]