Българщина

Българщина или по-рядко българизъм е названието на българското национално чувство, т.е. на чувството за принадлежност към българската нация. В този смисъл българщина е понятие синонимно на българската идея и успоредно на гърцизъм, македонизъм, сръбство и пр. Често българщина, особено в исторически контекст, може да означава и българи.^{[източник?]} Така изразът "българщината в Костурско печели срещу елинизма" може да означава, че българското национално чувство сред населението в Костурско се стабилизира за сметка на гръцкото или че българското население се разширява в географско отношение за сметка на гръцкото.

Понякога българщина или българизъм се използват и за обективните фактори, допринасящи за стабилността на националното чувство (т.нар. крепители на българщината), както и за всички обективни характеристики на българската нация — обичаи, нрави, традиции, култура, език и пр. на българите.

Название давано на селища извън днешните граници на България, за да се покаже връзката на населението им с българщината е Малка София.^{[източник?]}

В граматиката българизъм може да означа и заемка от българския език в друг език.

Автори

Някои автори засегнали темата българщина:

• Петър Коледаров, в Мала Азия