Българщина: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Българщина''' или по-рядко '''българизъм''' е названието на съвкупността на присъщите на [[българи|българската нация]] черти<ref name="РБЕ">Речник на българския език, том 1, София, 1977, стр. 880.</ref> - обичаи, нрави, традиции, култура, език, национално чувство. В този смисъл българщина е понятие синонимно на ''българската идея'' и успоредно на [[гърцизъм]], [[македонизъм]], [[сръбство]] и прочие. Често ''българщина'', особено в исторически контекст, може да означава и |
'''Българщина''' или по-рядко '''българизъм''' е названието на съвкупността на присъщите на [[българи|българската нация]] черти<ref name="РБЕ">Речник на българския език, том 1, София, 1977, стр. 880.</ref> - обичаи, нрави, традиции, култура, език, национално чувство. В този смисъл българщина е понятие синонимно на ''българската идея'' и успоредно на [[гърцизъм]], [[македонизъм]], [[сръбство]] и прочие. Често ''българщина'', особено в исторически контекст, може да означава и ''съвкупност от българи''.<ref name="РБЕ"/> [[Захарий Стоянов]] пише в „[[Записки по българските въстания]]“: |
||
{{цитат|...ние сме принудени да причислим Котел в числото на ония градовце, гдето българщината е блещукала и в най-мрачните времена.<ref>Стоянов, Захари. Съчинения, том 1, Записки по българските въстания, Български писател, София, 1983, стр. 53 - 54.</ref>}} |
{{цитат|...ние сме принудени да причислим Котел в числото на ония градовце, гдето българщината е блещукала и в най-мрачните времена.<ref>Стоянов, Захари. Съчинения, том 1, Записки по българските въстания, Български писател, София, 1983, стр. 53 - 54.</ref>}} |
Версия от 14:30, 7 ноември 2012
Българщина или по-рядко българизъм е названието на съвкупността на присъщите на българската нация черти[1] - обичаи, нрави, традиции, култура, език, национално чувство. В този смисъл българщина е понятие синонимно на българската идея и успоредно на гърцизъм, македонизъм, сръбство и прочие. Често българщина, особено в исторически контекст, може да означава и съвкупност от българи.[1] Захарий Стоянов пише в „Записки по българските въстания“:
„ | ...ние сме принудени да причислим Котел в числото на ония градовце, гдето българщината е блещукала и в най-мрачните времена.[2] | “ |
В граматиката българизъм може да означа и заемка от българския език в друг език.
Бележки
Тази статия все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.