Атомизъм: Разлика между версии
м r2.7.2+) (Робот Добавяне: be-x-old:Атамізм |
GrouchoBot (беседа | приноси) м r2.7.2) (Робот Добавяне: uz:Atomizm |
||
Ред 67: | Ред 67: | ||
[[tr:Atomculuk]] |
[[tr:Atomculuk]] |
||
[[uk:Атомістика]] |
[[uk:Атомістика]] |
||
[[uz:Atomizm]] |
|||
[[zh:原子論]] |
[[zh:原子論]] |
Версия от 19:54, 13 февруари 2013
Атомизъм (образувано от старогръцката дума ατομος - неделим) е философско учение, според което материята не е непрекъсната, а се състои от малки частици (атоми). Терминът атомизъм се употребява в два смисъла. В широкия смисъл атомизъм се нарича всяко учение за атома, в тесния се отнася до древногръцки философски школи от V и IV век преди новата ера. Тези учения, са и най-ранната форма на атомизма. Терминът атомистичен материализъм има по-тесен смисъл, тъй като някои от привържениците на това учение приемат, че атомите са идеални, нематериални същности.
Развитие в древността
В индийската философия идеите на атомизма се развиват независимо от европейската философия. Пример за това е школата вайшешика.
Европейската атомистика възниква в Древна Гърция.
Атомизмът е създаден от представителите на до-сократическия период на древногръцката философия, и по-точно от Левкип и неговия ученик Демокрит от Абдера. Съгласно тяхното учение съществуват само атоми и пустота. Атомите — са най-малките неделими частици, не възникващи и не изчезващи, качествено еднородни, непроницаеми (не съдържащи в себе пустота) същности (частици), които имат определена форма. Атомите са безчислени, така както пустота е безкрайна. Форма на атомите е безкрайно разнообразна. Атомите са първооснова на всичко съществуващо, на всяка чувствено всяко нещо, чиито свойства се определят от формата на атомите
Според Демокрит възникването на света и познанието се основават на движението на вечни, неизменни и неделими иключително малки частици - атоми.
Привърженик на атомизма е бил Платон, който смята, че атомите имат идеалната форма на Платонови тела, (правилни многоъгълници).
Епикур, основател на епикурейството, възприема от атомистите учението за атомите, но го видоизменя. В поемата на древноримския епикуреец Лукреций «За природана на нещата» атомите за първи път са характеризирани като телесни («телца» — корпускули), състоящи се от материя. Предшествениците му, философи атомисти, нищо не споменават за телесната, материално природа на атомите.
Привърженици на атомизма са Галилей, Гасенди и др. Пиер Гасенди изказва предположението, че химическите елементи са съставени от еднородни, неделими частици.