Иск: Разлика между версии
м Робот Добавяне: ja:差止請求権 |
м Bot: Migrating 24 interwiki links, now provided by Wikidata on d:q697327 (translate me) |
||
Ред 17: | Ред 17: | ||
[[Категория:Граждански процес]] |
[[Категория:Граждански процес]] |
||
{{право-мъниче}} |
{{право-мъниче}} |
||
[[ar:دعوى قضائية]] |
|||
[[ca:Judici (dret)]] |
|||
[[cs:Žaloba]] |
|||
[[de:Klage]] |
|||
[[el:Αγωγή]] |
|||
[[en:Lawsuit]] |
|||
[[es:Demanda judicial]] |
|||
[[fi:Oikeusjuttu]] |
|||
[[fr:Poursuite (droit)]] |
|||
[[he:ליטיגציה]] |
|||
[[hi:मुकदमा]] |
|||
[[it:Azione legale]] |
|||
[[ja:差止請求権]] |
|||
[[ka:სარჩელი]] |
|||
[[ko:소송]] |
|||
[[lt:Ieškinys]] |
|||
[[nl:Eis]] |
|||
[[pl:Pozew]] |
|||
[[ru:Иск]] |
|||
[[simple:Lawsuit]] |
|||
[[sk:Žaloba]] |
|||
[[sv:Stämning (juridik)]] |
|||
[[tr:Dava]] |
|||
[[uk:Позов]] |
Версия от 09:12, 10 март 2013
Искът от гледна точка на съдебния процес е предявена пред съда молба (обикновено писмена) да се разреши граждански спор със сила на пресъдено нещо. С иска се поставя началото на исковия процес, определя се спорният предмет и страните в процеса.
Видове искове
Делението е според вида на търсената защита. При трите проявления има решаване на спора със силата на пресъдено нещо (СПН), което означава предварително съдено нещо - с нея се установява правното положение такова, каквото е.
- Установителен иск — при него решаването се ограничава до СПН. С установителния иск се иска внасяне на яснота, определеност и безспорност в съществуването или не на едно право или правоотношение, което е оспорено.
- Осъдителен иск — има изпълнителна сила. С осъдителния иск ищеца иска от съда не само да установи едно право или правоотношение, но и да осъди ответника да изпълни съответното задължение. Характеризира се с изискуемост — право да се иска принудително удовлетворение.
- Конститутивен иск — освен СПН се иска и правна промяна. Съдебното решение освен СПН има и конститутивен характер — чрез него се създава, изменя, допуска и извършва едно правно действие, например делба.
Значение на иска в гражданския процес: 1.Поставя начало на исковия процес, като поражда процесуалното правоотношение. 2.Определя спорния предмет и чрез него кои са надлежните страни по делото. 3.Сочи вида на търсената защита, която определя естеството на самия иск (установителен, осъдителен или конститутивен). 4. Предопределя защитага, която може да иска и да получи ответникът по повод на иска- тя се състои винаги в сила на пресъдено нещо, с която се отрича претендираното от ищеца право или се потвърждава отричаното от него право. 5.Поддържа живота на исковия процес: висящността на процеса не може да надживее десезирането на съда, до кето се стига при оттегляне, отказ от иска или съдебна спогодба. 6.Определя предмета на решението - то е отговор на иска; когато искът е основателен, той предопределя и съдържанието на решението; всеки иск съдържа проект за съдебното решение, което ищецът желае, но ще получи само ако искът му е допустим и основателен. Шаблон:Право-мъниче