Чарлз Уитстън: Разлика между версии
Physmuseum (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Physmuseum (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 14: | Ред 14: | ||
== Телеграф == |
== Телеграф == |
||
Уитстоун изоставил своята идея за предаване на данни чрез механични трептения и създал електрическия телеграф. През 1835 г. |
Уитстоун изоставил своята идея за предаване на данни чрез механични трептения и създал електрическия телеграф. През 1835 г. смятайки, че електрическият телеграф може да бъде много полезен той планирал експерименти по железопътната линия между Лондон и Бирмингам. Преди този план да бъде осъществен обаче го посетил Уилям Кук на 27 февруари 1837 г. Срещата имала важно значение за по-нататъшната му работа. |
||
=== Сътрудничество с |
=== Сътрудничество с Хук === |
||
[[File:Physiker.jpg|right|thumb|Фарадей, Хухлей, Уитстоун, Бревстер и Тиндал]] |
[[File:Physiker.jpg|right|thumb|Фарадей, Хухлей, Уитстоун, Бревстер и Тиндал]] |
||
Господин |
Господин Хук бил офицер, който по време на домашен отпуск се записал да слуша лекции по анатомия в Университета в Хайделберг, където на 6 март 1836 г. бил свидетел на демонстрацията на телеграф от професор Монке. Той бил толкова впечатлен от него, че захвърлил своите медицински изследвания и насочил усилията си към телеграфа. Скоро след това Хук се върнал в Лондон и имал възможност да покаже телеграф с три игли през януари 1837 година. За да попълни научните си познания той се консултирал с Фарадей и с д-р Роджет, последният от които го изпратил при Уитстоун. |
||
При втората си среща Хук казал на Уитстоун за своето намерение да създаде работещ телеграф и обяснил своя метод. Уитстоун отбелязал че методът на Хук няма да действа и предложил свой експеримнтален телеграф. В края Хук предложил да създадат съдружие, но Уитстоун първоначално не бил склонен да се съгласи. Той бил добре известен в научните среди и смятал да отпечата своите резултати без да търси печалба от тях. Хук от своя страна декларирал че неговата единствена цел е да направи проекта си печеливш. През май те се съгласили да обединят усилията си, Уитстоун участвал с научния си талант, а Хук с административните си умения. Споразумението било подписано на 19 ноември 1837 г. Съвместният им патент бил издаден за изобретение на телеграф на Хук и Уитстоун с пет игли.<ref>{{cite book | author = Beauchamp, Ken | title = History of Telegraphy | year = 2001 | publisher = Institution of Electrical Engineers | location = | pages = 34–40 | url = http://books.google.com.au/books?id=ni7lDl3k5LwC&pg=PA30&dq=cooke+wheatstone#PPA34,M1}}</ref> Звуковият сигнал работел с реле, в което токът, чрез потапяне на иглата в живак, затваряла веригата и спирала работата на часовниковия механизъм. |
|||
== Електрически генератор == |
== Електрически генератор == |
Версия от 14:13, 10 март 2013
Сър Чарлз Уитстоун (Charles Wheatstone) е британски учен и изобретател, автор на множество научни постижения по време на Викторианската епоха, включително на английската концертина, стереоскопа (устройство за показване на триизмерни изображения) и шифъра Плейфеър. Най-известен е с приносите си към развитието на електротехниката със създадения от него мост на Уитстоун, първоначално изобретен от Самюъл Хънтър Кристи, както и като значителна фигура в развитието на телеграфията.
Телеграф
Уитстоун изоставил своята идея за предаване на данни чрез механични трептения и създал електрическия телеграф. През 1835 г. смятайки, че електрическият телеграф може да бъде много полезен той планирал експерименти по железопътната линия между Лондон и Бирмингам. Преди този план да бъде осъществен обаче го посетил Уилям Кук на 27 февруари 1837 г. Срещата имала важно значение за по-нататъшната му работа.
Сътрудничество с Хук
Господин Хук бил офицер, който по време на домашен отпуск се записал да слуша лекции по анатомия в Университета в Хайделберг, където на 6 март 1836 г. бил свидетел на демонстрацията на телеграф от професор Монке. Той бил толкова впечатлен от него, че захвърлил своите медицински изследвания и насочил усилията си към телеграфа. Скоро след това Хук се върнал в Лондон и имал възможност да покаже телеграф с три игли през януари 1837 година. За да попълни научните си познания той се консултирал с Фарадей и с д-р Роджет, последният от които го изпратил при Уитстоун.
При втората си среща Хук казал на Уитстоун за своето намерение да създаде работещ телеграф и обяснил своя метод. Уитстоун отбелязал че методът на Хук няма да действа и предложил свой експеримнтален телеграф. В края Хук предложил да създадат съдружие, но Уитстоун първоначално не бил склонен да се съгласи. Той бил добре известен в научните среди и смятал да отпечата своите резултати без да търси печалба от тях. Хук от своя страна декларирал че неговата единствена цел е да направи проекта си печеливш. През май те се съгласили да обединят усилията си, Уитстоун участвал с научния си талант, а Хук с административните си умения. Споразумението било подписано на 19 ноември 1837 г. Съвместният им патент бил издаден за изобретение на телеграф на Хук и Уитстоун с пет игли.[1] Звуковият сигнал работел с реле, в което токът, чрез потапяне на иглата в живак, затваряла веригата и спирала работата на часовниковия механизъм.
Електрически генератор
През 1840 г. Уитстоун създава магнито-електрическа машина за генериране на постоянен ток.
Той изпраща на 4 февруари 1867 г. принципът на действие на динамо-електрическата машина в трудовете на Кралското дружество. Десет дена преди това Сименс съобщава за идентично откритие. Двата труда били представени в един и същи ден.
След това в рамките на няколко месеца се появяват идентични описания на принципа на действие независимо от Вернер фон Сименс, Самуел Алфред Варлей и Уитстоун. Варли патентова откритието си на 24 декември 1866 г. Съобщението на Сименс е от 17 януари 1867, а Уитстоун излага действието му в Кралското дружество на 4 февруари 1867 г.
Цитирана литература
- ↑ Beauchamp, Ken. History of Telegraphy. Institution of Electrical Engineers, 2001. с. 34–40.
Литература
- The Scientific Papers of Sir Charles Wheatstone (1879)
- This article incorporates text from Heroes of the Telegraph by John Munro (1849–1930) in 1891, now in the public domain and available at this site.