Името ми е Червен: Разлика между версии
м r2.7.2+) (Робот: Променяне от es:Mi nombre es Rojo на es:Me llamo Rojo |
|||
Ред 19: | Ред 19: | ||
[[Категория:Романи]] |
[[Категория:Романи]] |
||
[[Категория:Турска литература]] |
[[Категория:Турска литература]] |
||
[[ar:اسمي أحمر (رواية)]] |
|||
[[arz:اسمى احمر (روايه)]] |
|||
[[bs:Zovem se Crvena]] |
|||
[[de:Rot ist mein Name]] |
|||
[[en:My Name Is Red]] |
|||
[[es:Me llamo Rojo]] |
|||
[[fa:نام من سرخ]] |
|||
[[fr:Mon nom est Rouge]] |
|||
[[hu:A nevem: Piros]] |
|||
[[id:Namaku Merah Kirmizi]] |
|||
[[it:Il mio nome è Rosso]] |
|||
[[ka:მე მქვია წითელი]] |
|||
[[ku:Navê min Sor e (pirtûk)]] |
|||
[[no:Mitt navn er Karmosin]] |
|||
[[pl:Nazywam się Czerwień]] |
|||
[[ro:Mă numesc Roșu]] |
|||
[[sr:Зовем се Црвено]] |
|||
[[sv:Mitt namn är röd]] |
|||
[[tr:Benim Adım Kırmızı]] |
|||
[[zh:我的名字叫紅]] |
Версия от 22:59, 16 март 2013
„Името ми е Червен“ е роман на Орхан Памук, издаден през 2000 и преведен на български през 2004 г. Оригиналното заглавие на турски език е „Benim Adım Kırmızı“.
Сюжет
Двама придворни миниатюристи са убити, докато работят по тайна поръчка за книга на султана. Дворът разпорежда разследване, което се превръща в изследване на корените на ислямската миниатюра и размишление за същността и формата на изкуството, както и за противоречивите му връзки с ислямския канон.
Най-красивата жена в града овдовява. Бъдещето ѝ е неясно заради сложните закони и обществени взаимоотношения, както и заради собствените ѝ съмнения и желания.
Исторически фон
Действието се развива в Истанбул в края на 16 век. В света на традиционната декоративна ислямска миниатюра, служеща единствено за илюстриране на книги, нахлува влиянието на западноевропейското репрезентативно изкуство, в което картините се създават и ценят сами по себе си. Сред миниатюристите се оформят 2 лагера — на тези, които смятат, че е време да бъдат възприети нови похвати, и тези, които вярват, че това е в противоречие с ислямските канони.
Вторият лагер е подкрепен от фанатизирани проповедници, които се борят не само срещу новите форми на изкуство, но и срещу светските развлечения (кафенето) и неортодоксалните религиозни институции (суфизма).
Форма
Романът е полифонична творба, изградена от изповедите на почти всички главни действащи лица, както и на животни, предмети и абстракции.