Маркомер: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 17: | Ред 17: | ||
[[Категория:франкски крале]] |
[[Категория:франкски крале]] |
||
[[cs:Marcomer]] |
|||
[[de:Marcomer]] |
|||
[[en:Marcomer]] |
|||
[[es:Marcomir]] |
|||
[[fr:Marcomir]] |
|||
[[it:Marcomero]] |
|||
[[mk:Маркомир]] |
|||
[[nl:Marcomer]] |
|||
[[pl:Markomer]] |
|||
[[pt:Marcomer]] |
|||
[[ro:Marcomer]] |
|||
[[ru:Маркомир]] |
|||
[[sv:Marcomer]] |
|||
[[uk:Маркомир]] |
|||
[[zh:马喀莫]] |
Версия от 23:54, 4 април 2013
Маркомер или Маркомир (Marcomeres, Marchamirus, Marchomir) е франкски вожд (dux), военачалник, генерал от 4 век.
Според книгата за франките Liber Historiae Francorum Маркомер е син на Приам и баща на Фарамунд, легендарен крал на салическите франки от 420 до 426/428 г. и баща на Клодион.
Заедно с франксите генерали Генобавд († 388) и Суно през 388 г. той прави успешно нападение в римската територия на Долен Рейн. Те разрушават територията около Кьолн и с богата плячка се оттеглят. Това е описано в детайли от Сулпиций Александър и Григорий Турски.
Римският генерал Арбогаст напада франките и Валентиниан II им предлага мир. През 391/392 или 392/393 г. Арбогаст пресича през зимата за втори път Рейн и напада франките, при което Маркомер ръководи също и Ампсивариите и хатите. През 396 г. Маркомер е пленен в Етрурия от римляните и умира през 397 г. Тогава Суно иска да отмъсти за Маркомер, но е убит от собствените му хора.
Източници
- Liber Historiae Francorum, Bernard S. Bachrach. Coronado Press, 1973, 1.4–5.
- Григорий Турски, Historia Francorum. Decem libri historiarum 2,9.
- Peter Kehne, Marcomer. In: Reallexikon der Germanischen Altertumskunde (RGA). 19, Walter de Gruyter, Berlin/New York 2001, S. 272–273.
- De Consulatu Stilichonis I, 241ff. In: Theodor Birt: Auctores antiquissimi 10: Claudii Claudiani Carmina. Berlin 1892, S. 197 (Monumenta Germaniae Historica, Digitalisat).