Бернхард II (Брауншвайг-Люнебург): Разлика между версии
м Sim премести „Бернхард II (Брауншвайг-Брауншвайг)“ като „Бернхард II (Брауншвайг-Люнебург)“ |
Ivvkirilova (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
Той е първият син на херцог [[Фридрих II (Брауншвайг-Люнебург)|Фридрих II от Брауншвайг-Люнебург]] (1418–1478) и съпругата му Магдалена фон Бранденбург (1412–1454), дъщеря на [[курфюрст]] [[Фридрих I (Бранденбург)|Фридрих I от Бранденбург]].<ref>Christa Geckler: Die ''Celler Herzöge – Leben und Wirken 1371–1705''. Georg Ströher, Celle 1986, ISBN 3-921744-05-8. OCLC 255990175.</ref> |
Той е първият син на херцог [[Фридрих II (Брауншвайг-Люнебург)|Фридрих II от Брауншвайг-Люнебург]] (1418–1478) и съпругата му Магдалена фон Бранденбург (1412–1454), дъщеря на [[курфюрст]] [[Фридрих I (Бранденбург)|Фридрих I от Бранденбург]].<ref>Christa Geckler: Die ''Celler Herzöge – Leben und Wirken 1371–1705''. Georg Ströher, Celle 1986, ISBN 3-921744-05-8. OCLC 255990175.</ref> |
||
През |
През 1453 г., по желание на епископ Магнус фон Хилдесхайм, Бернхард e избран за негов ''коадютор'' и след смъртта му става негов последник.<ref>Ferdinand Spehr: [https://de.wikisource.org/wiki/ADB:Bernhard_von_Braunschweig-L%C3%BCneburg ''Bernhard von Braunschweig-Lüneburg'']. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 2, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 418.</ref> През 1457 г. баща му го извиква обратно, предава му управлението на [[Княжество Люнебург]] и се оттегля в [[манастир]]. |
||
Бернхард II се жени през 1463 г. за Матилда фон Шауенбург († 22 юли 1468), дъщеря на граф Ото II фон Холщайн-Шауенбург. Бракът е бездетен. |
Бернхард II се жени през 1463 г. за Матилда фон Шауенбург († 22 юли 1468), дъщеря на граф Ото II фон Холщайн-Шауенбург. Бракът е бездетен. |
||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
[[Категория:Велфи]] |
[[Категория:Велфи]] |
||
[[de:Bernhard II. (Braunschweig-Lüneburg)]] |
3[[de:Bernhard II. (Braunschweig-Lüneburg)]] |
||
Версия от 20:37, 13 януари 2014
Бернхард II (Шаблон:Lang-de, * пр. 1452, † 9 февруари 1464) от род Велфи (Среден Дом Брауншвайг) е херцог на Херцогство Брауншвайг-Люнебург, 41. епископ на Хилдесхайм от 1452 до 1458 г. и от 1457 до 1464 г. княз на Люнебург.
Той е първият син на херцог Фридрих II от Брауншвайг-Люнебург (1418–1478) и съпругата му Магдалена фон Бранденбург (1412–1454), дъщеря на курфюрст Фридрих I от Бранденбург.[1]
През 1453 г., по желание на епископ Магнус фон Хилдесхайм, Бернхард e избран за негов коадютор и след смъртта му става негов последник.[2] През 1457 г. баща му го извиква обратно, предава му управлението на Княжество Люнебург и се оттегля в манастир.
Бернхард II се жени през 1463 г. за Матилда фон Шауенбург († 22 юли 1468), дъщеря на граф Ото II фон Холщайн-Шауенбург. Бракът е бездетен.
След смъртта на бездетния Бернхард II през 1464 г. управлението в Княжество Люнебург поема по-малкият му брат Ото V Победоносни. През 1466 г. вдовицата му Матилда фон Шауенбург се омъжва втори път за княз Вилхелм I от Брауншвайг-Волфенбютел (1392–1482).
Източници
- ↑ Christa Geckler: Die Celler Herzöge – Leben und Wirken 1371–1705. Georg Ströher, Celle 1986, ISBN 3-921744-05-8. OCLC 255990175.
- ↑ Ferdinand Spehr: Bernhard von Braunschweig-Lüneburg. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 2, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 418.
Външни препратки
3