Борба за инвеститура: Разлика между версии
Редакция без резюме |
клюнийското движение , вормският конкордат |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Спорът за даване на пълномощия''' е известен още с името '''борба за инвеститура'''. Спорът се води между папа [[Григорий VII]] и |
'''Спорът за даване на пълномощия''' е известен още с името '''борба за инвеститура'''. Спорът се води между папа [[Григорий VII]] и немските императори Хайнрих III и [[Хайнрих IV]]. Духовната инвеститура започва да се дава от император Хайнрих III, като получаването на земя и влизането във власт става изцяло от императора. Така императорът може да наложи вето върху избора на архиепископ като не му даде инвеститура. Борбата представлява най-същностният политически дебат през Средновековието. С други думи това касае мястото на светската и духовната власти в западното християнство. Тъй като не може да има двувластие на върха на политическата власт, спорът за това кой да назначава епископите се превърнал в истинска война между папата и императора. Папите от втората половина на XI в. оспорват правото на императора да се намесва в духовните въпроси. По време на управлението на Хайнрих IV се заражда Клюнийското движение, по името на манастира Клюни във Френска Бургундия. В очакване на 1000-дната година монасите предприемат радикални реформи за повишаване на морала и регламентация в отношенията на църквата и светската власт. Папата е признат за най-висш арбитър по отношение на духовните и светските дела. Осъждат симонията (купуване на църковни длъности), прокламират спазването на целибата (обет за безбрачие на монасите). Най-явният представител на движението Хилдебранд е избран от съвета на кардиналите за новия папа, получавайки името [[Григорий VII]]. Той поставя две цели на понтификата (периодът на управление на папата) си: 1.пълно подчиняване на светската власт от църквата и 2.укрепване и строга дисциплина на духовенството под неораничената власт на папата. Поставя се началото на "Папския диктат", според който папата е божи наместник на земята и европейските монаси са длъжни да му дават васална клетва. През 1076г. във Вормс папата сваля [[Хайнрих IV]] от престола и отменя васалните клетви за вярност, дадени му от поданиците. Година по-късно след покаяние императорът получава отново титлата си. Окончателната победа на папата над светската власт и краят на спора за инвеститурата е през 1122г. със сключването на Вормския конкордат (съглашение), подписан от император Хайнрих V и папа Крисп II. Според него се налага различна система при избора на епископи в различните части на империята. В Германия епископът е от духовенството с решаваща дума на императора, който му дава светската инвеститура, а папата или негов пратеник му дават духовната инвеститура. В Италия и Бургундия изборът на епископ става без прякото участие на императора, който му дава светската инвеститура шест месеца след духовната, като фактически така тя се формализира. Победата осигурява на папите определяща роля в организирането и провеждането на кръстоносните походи. |
||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
Версия от 17:03, 2 февруари 2014
Спорът за даване на пълномощия е известен още с името борба за инвеститура. Спорът се води между папа Григорий VII и немските императори Хайнрих III и Хайнрих IV. Духовната инвеститура започва да се дава от император Хайнрих III, като получаването на земя и влизането във власт става изцяло от императора. Така императорът може да наложи вето върху избора на архиепископ като не му даде инвеститура. Борбата представлява най-същностният политически дебат през Средновековието. С други думи това касае мястото на светската и духовната власти в западното християнство. Тъй като не може да има двувластие на върха на политическата власт, спорът за това кой да назначава епископите се превърнал в истинска война между папата и императора. Папите от втората половина на XI в. оспорват правото на императора да се намесва в духовните въпроси. По време на управлението на Хайнрих IV се заражда Клюнийското движение, по името на манастира Клюни във Френска Бургундия. В очакване на 1000-дната година монасите предприемат радикални реформи за повишаване на морала и регламентация в отношенията на църквата и светската власт. Папата е признат за най-висш арбитър по отношение на духовните и светските дела. Осъждат симонията (купуване на църковни длъности), прокламират спазването на целибата (обет за безбрачие на монасите). Най-явният представител на движението Хилдебранд е избран от съвета на кардиналите за новия папа, получавайки името Григорий VII. Той поставя две цели на понтификата (периодът на управление на папата) си: 1.пълно подчиняване на светската власт от църквата и 2.укрепване и строга дисциплина на духовенството под неораничената власт на папата. Поставя се началото на "Папския диктат", според който папата е божи наместник на земята и европейските монаси са длъжни да му дават васална клетва. През 1076г. във Вормс папата сваля Хайнрих IV от престола и отменя васалните клетви за вярност, дадени му от поданиците. Година по-късно след покаяние императорът получава отново титлата си. Окончателната победа на папата над светската власт и краят на спора за инвеститурата е през 1122г. със сключването на Вормския конкордат (съглашение), подписан от император Хайнрих V и папа Крисп II. Според него се налага различна система при избора на епископи в различните части на империята. В Германия епископът е от духовенството с решаваща дума на императора, който му дава светската инвеститура, а папата или негов пратеник му дават духовната инвеститура. В Италия и Бургундия изборът на епископ става без прякото участие на императора, който му дава светската инвеститура шест месеца след духовната, като фактически така тя се формализира. Победата осигурява на папите определяща роля в организирането и провеждането на кръстоносните походи.
Външни препратки
- Investiture Controversy от Енциклопедия Британика
- Conflict of Investitures от Католическата енциклопедия
- Canonical Investiture от Католическата енциклопедия