Обратна сила на закон: Разлика между версии
Страницата съдържа поне един МЕП, който трябва да се премести в Wikidata |
Termininja (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 12: | Ред 12: | ||
=== В наказателното право === |
=== В наказателното право === |
||
В [[пеналистика]]та [[Конституция на Република България|Конституцията на Република България]] и [[Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи|ЕКЗПЧОС]] изключват обратното действие на наказателния закон. Изключено е да се криминализират деяния, които не са били обявени за [[Престъпление|престъпления]] по време на извършването им. |
В [[пеналистика]]та [[Конституция на Република България|Конституцията на Република България]] и [[Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи|ЕКЗПЧОС]] изключват обратното действие на наказателния закон. Изключено е да се криминализират деяния, които не са били обявени за [[Престъпление|престъпления]] по време на извършването им. |
||
Правилото [[Nullum crimen, nulla poena sine praevia lege poenali]] (няма престъпление и наказание без предшестващ закон) е възприето в повечете вътрешни наказателни [[правна система|правни системи]], включително българската (чл. 2 от НК). По отношение на дееца служебно се прилага най-благоприятния закон, дори да е приет след извършване на деянието. |
Правилото [[Nullum crimen, nulla poena sine praevia lege poenali]] (няма престъпление и наказание без предшестващ закон) е възприето в повечете вътрешни наказателни [[правна система|правни системи]], включително българската (чл. 2 от НК). По отношение на дееца служебно се прилага най-благоприятния закон, дори да е приет след извършване на деянието. |
||
== Международно право == |
== Международно право == |
||
Ред 26: | Ред 26: | ||
[[Категория:Право]] |
[[Категория:Право]] |
||
{{право-мъниче}} |
{{право-мъниче}} |
||
[[cs:Retroaktivita]] |
|||
[[de:Rückwirkung]] |
|||
[[fr:Rétroactivité en droit français]] |
|||
[[pl:Retroakcja]] |
|||
[[sk:Retroaktivita]] |
|||
[[Категория:Страници съдържащи МЕП]] |
Версия от 17:09, 3 януари 2015
Под обратна сила на закон или закон „пост фактум“ (Шаблон:Lang-la – нещо направено след това ) се разбира нормативен акт, който ретроспективно променя правните последствия за вече извършени действия или правния статус на факти и взаимоотношения, съществували преди влизането в сила на съответния закон. Ретроактивното действие се счита, че влияе негативно на правната сигурност.
В различните държави въпросът със законите „пост фактум“ е уреден по различен начин.
В България
В гражданското право
Обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. Обратна сила на подзаконов нормативен акт, издаден по приложението на друг нормативен акт, може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който той е издаден.
В административното право
Не може да се дава обратна сила на разпоредби, които предвиждат санкции, освен ако те са по-леки от отменените.
В наказателното право
В пеналистиката Конституцията на Република България и ЕКЗПЧОС изключват обратното действие на наказателния закон. Изключено е да се криминализират деяния, които не са били обявени за престъпления по време на извършването им.
Правилото Nullum crimen, nulla poena sine praevia lege poenali (няма престъпление и наказание без предшестващ закон) е възприето в повечете вътрешни наказателни правни системи, включително българската (чл. 2 от НК). По отношение на дееца служебно се прилага най-благоприятния закон, дори да е приет след извършване на деянието.
Международно право
В международното наказателно право Nullum crimen, nulla poena sine praevia lege poenali (няма престъпление и наказание без предшестващ закон) не е валиден принцип, тъй като се касае за особено опасни престъпления против мира и човечеството (чл. 15, т. 2 МПГПП)[1]. Изключение прави Римския статут на МНС от 1998 г., чл. 22, но това е теоретично спорно.
Европейската конвенция за правата на човека, категорично забранява въвеждането на наказателни закони „пост фактум“.
Източници
- ↑ Михайлов, проф. Димитър. Международно наказателно право. С.: Сиела, 2003 г., стр. 28