Триене: Разлика между версии
Редакция без резюме |
+ commonscat |
||
Ред 5: | Ред 5: | ||
'''Коефициентът на триене''' е число, характеризиращо степента на триене между дадена двойка материали. Например [[лед]]ът върху [[метал]] има много нисък коефициент на триене (те се плъзгат лесно един върху друг), а [[гума]]та върху [[асфалт]] има много висок коефициент на триене (те не се плъзгат лесно един спрямо друг). Стойностите на коефициента на триене обикновено са между 0 и 1. Колкото по-гладки са плъзгащите повърхности, толкова коефициентът на триене е по-малък. За намаляване на триенето между работни повърхности се използват различни видове [[смазка|смазки]] и [[машинно масло|масла]]. |
'''Коефициентът на триене''' е число, характеризиращо степента на триене между дадена двойка материали. Например [[лед]]ът върху [[метал]] има много нисък коефициент на триене (те се плъзгат лесно един върху друг), а [[гума]]та върху [[асфалт]] има много висок коефициент на триене (те не се плъзгат лесно един спрямо друг). Стойностите на коефициента на триене обикновено са между 0 и 1. Колкото по-гладки са плъзгащите повърхности, толкова коефициентът на триене е по-малък. За намаляване на триенето между работни повърхности се използват различни видове [[смазка|смазки]] и [[машинно масло|масла]]. |
||
Разработени са таблици за коефициенти на триене <ref> http://www.roymech.co.uk/Useful_Tables/Tribology/co_of_frict.htm#coef</ref> за ползване при конструкторски или други разработки и изчисления. |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
: <math>F_f = \mu_fF_p </math> |
: <math>F_f = \mu_fF_p </math> |
||
където ''F<sub>f</sub>'' е силата на триене, ''F<sub>p</sub>'' е силата, перпендикулярна на контактната повърхнина, а ''μ<sub>f</sub>'' е коефициентът на триене. |
където '''F<sub>f</sub>''' е силата на триене, '''F<sub>p</sub>''' е силата, перпендикулярна на контактната повърхнина, а '''μ<sub>f</sub>''' е коефициентът на триене. |
||
При [[плъзгане]] силата на триене зависи и от относителната скорост на двете повърхности, но при ниски скорости разликата е незначителна. Въпреки това, тя може да бъде усетена на практика. Рязкото тръгване при бутане/дърпане на предмет в покой, спиран от силата на триене се дължи на факта, че коефициентът на триене при плъзгане е по-малък от този при сцепление. |
При [[плъзгане]] силата на триене зависи и от относителната скорост на двете повърхности, но при ниски скорости разликата е незначителна. Въпреки това, тя може да бъде усетена на практика. Рязкото тръгване при бутане/дърпане на предмет в покой, спиран от силата на триене се дължи на факта, че коефициентът на триене при плъзгане е по-малък от този при сцепление. |
||
Ред 20: | Ред 19: | ||
Съществува триене и при търкаляне ([[ротация]]), но то е с няколко [[порядък|порядъка]] по-малко отколкото в предните случаи, което обяснява ползата от откриването на колелото. |
Съществува триене и при търкаляне ([[ротация]]), но то е с няколко [[порядък|порядъка]] по-малко отколкото в предните случаи, което обяснява ползата от откриването на колелото. |
||
Видове триене |
==Видове триене== |
||
[[Триене при покой]] |
[[Триене при покой]] |
||
Ред 28: | Ред 27: | ||
[[Триене при търкаляне]] |
[[Триене при търкаляне]] |
||
== Източници == |
|||
<references /> |
|||
{{Commonscat|Friction}} |
|||
[[Категория:Физични сили]] |
[[Категория:Физични сили]] |
Версия от 08:42, 10 февруари 2015
Във физиката триене се нарича тангенциалната компонента на силата на взаимодействие между две притиснати една към друга повърхности. Триенето води до съпротивление срещу движение между повърхностите и може да предизвика механични деформации и нагряване.
Коефициентът на триене е число, характеризиращо степента на триене между дадена двойка материали. Например ледът върху метал има много нисък коефициент на триене (те се плъзгат лесно един върху друг), а гумата върху асфалт има много висок коефициент на триене (те не се плъзгат лесно един спрямо друг). Стойностите на коефициента на триене обикновено са между 0 и 1. Колкото по-гладки са плъзгащите повърхности, толкова коефициентът на триене е по-малък. За намаляване на триенето между работни повърхности се използват различни видове смазки и масла.
Разработени са таблици за коефициенти на триене [1] за ползване при конструкторски или други разработки и изчисления.
В случая на сцепление силата на триене е пропорционална на силата, притискаща повърхностите една към друга, и на коефициента на триене:
където Ff е силата на триене, Fp е силата, перпендикулярна на контактната повърхнина, а μf е коефициентът на триене.
При плъзгане силата на триене зависи и от относителната скорост на двете повърхности, но при ниски скорости разликата е незначителна. Въпреки това, тя може да бъде усетена на практика. Рязкото тръгване при бутане/дърпане на предмет в покой, спиран от силата на триене се дължи на факта, че коефициентът на триене при плъзгане е по-малък от този при сцепление.
Както се вижда от формулата, силата на триене не зависи от размера на контактната площ между двете тела. Нейната посока е винаги противоположна на посоката на движение. В случая на сцепление става дума за посоката, в която би тръгнало тялото, ако силата на триене я нямаше.
Съществува триене и при търкаляне (ротация), но то е с няколко порядъка по-малко отколкото в предните случаи, което обяснява ползата от откриването на колелото.