Триене: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ commonscat
разширение
Ред 3: Ред 3:
Във [[физика]]та '''триене''' се нарича [[тангента|тангенциалната компонента]] на силата на взаимодействие между две притиснати една към друга повърхности. Триенето води до съпротивление срещу движение между повърхностите и може да предизвика механични [[деформация|деформации]] и нагряване.
Във [[физика]]та '''триене''' се нарича [[тангента|тангенциалната компонента]] на силата на взаимодействие между две притиснати една към друга повърхности. Триенето води до съпротивление срещу движение между повърхностите и може да предизвика механични [[деформация|деформации]] и нагряване.


==Сила на триене==
'''Коефициентът на триене''' е число, характеризиращо степента на триене между дадена двойка материали. Например [[лед]]ът върху [[метал]] има много нисък коефициент на триене (те се плъзгат лесно един върху друг), а [[гума]]та върху [[асфалт]] има много висок коефициент на триене (те не се плъзгат лесно един спрямо друг). Стойностите на коефициента на триене обикновено са между 0 и 1. Колкото по-гладки са плъзгащите повърхности, толкова коефициентът на триене е по-малък. За намаляване на триенето между работни повърхности се използват различни видове [[смазка|смазки]] и [[машинно масло|масла]].

Разработени са таблици за коефициенти на триене <ref> http://www.roymech.co.uk/Useful_Tables/Tribology/co_of_frict.htm#coef</ref> за ползване при конструкторски или други разработки и изчисления.

В случая на сцепление '''силата на триене''' е пропорционална на силата, притискаща повърхностите една към друга, и на коефициента на триене:
В случая на сцепление '''силата на триене''' е пропорционална на силата, притискаща повърхностите една към друга, и на коефициента на триене:


Ред 16: Ред 13:


Както се вижда от формулата, силата на триене не зависи от размера на контактната площ между двете тела. Нейната [[посока]] е винаги противоположна на посоката на движение. В случая на сцепление става дума за посоката, в която би тръгнало тялото, ако силата на триене я нямаше.
Както се вижда от формулата, силата на триене не зависи от размера на контактната площ между двете тела. Нейната [[посока]] е винаги противоположна на посоката на движение. В случая на сцепление става дума за посоката, в която би тръгнало тялото, ако силата на триене я нямаше.

==Коефициент на триене==
'''Коефициентът на триене''' '''μ<sub>f</sub>''' е безразмерно число, характеризиращо степента на триене между дадена двойка материали. Този коефициент за болшинството материали не превишава 1 и обикновено е в диапазона между 0,1 и 0,5. Например [[лед]]ът върху [[метал]] има много нисък коефициент на триене (те се плъзгат лесно един върху друг), а [[гума]]та върху [[асфалт]] има много висок коефициент на триене (те не се плъзгат лесно един спрямо друг). Колкото по-гладки са плъзгащите повърхности, толкова коефициентът на триене е по-малък. За намаляване на триенето между работни повърхности се използват различни видове [[смазка|смазки]] и [[машинно масло|масла]].

Ако коефициентът на триене '''μ<sub>f</sub> > 1 ''', това означава, че между триещите се повърхности има адхезия и нейното влияние се отчита със закона на Амонтон — Кулон:

:::: <math>\mu_f ={F_\mathrm{f} \over F_\mathrm{p} + F_\mathrm{a}}</math>.

Разработени са методи за измерване на коефициентите на триене между отделни материали, които намират практическо приложение в т. нар. система за измерване '''трибометрия'''. <ref>Сарман, Жан-Пиер. Енциклопедичен речник по физика, превод от френски и съставителство проф. д-р фн Петко Девененски, Издателство Мартилен, София, 1995, с.250 ISBN 954-598-041-9 </ref> За ползване при конструкторски или други разработки и изчисления са създадени специализирани таблици. <ref> http://www.roymech.co.uk/Useful_Tables/Tribology/co_of_frict.htm#coef</ref>


Съществува триене и при търкаляне ([[ротация]]), но то е с няколко [[порядък|порядъка]] по-малко отколкото в предните случаи, което обяснява ползата от откриването на колелото.
Съществува триене и при търкаляне ([[ротация]]), но то е с няколко [[порядък|порядъка]] по-малко отколкото в предните случаи, което обяснява ползата от откриването на колелото.

Версия от 10:09, 10 февруари 2015

Във физиката триене се нарича тангенциалната компонента на силата на взаимодействие между две притиснати една към друга повърхности. Триенето води до съпротивление срещу движение между повърхностите и може да предизвика механични деформации и нагряване.

Сила на триене

В случая на сцепление силата на триене е пропорционална на силата, притискаща повърхностите една към друга, и на коефициента на триене:

където Ff е силата на триене, Fp е силата, перпендикулярна на контактната повърхнина, а μf е коефициентът на триене.

При плъзгане силата на триене зависи и от относителната скорост на двете повърхности, но при ниски скорости разликата е незначителна. Въпреки това, тя може да бъде усетена на практика. Рязкото тръгване при бутане/дърпане на предмет в покой, спиран от силата на триене се дължи на факта, че коефициентът на триене при плъзгане е по-малък от този при сцепление.

Както се вижда от формулата, силата на триене не зависи от размера на контактната площ между двете тела. Нейната посока е винаги противоположна на посоката на движение. В случая на сцепление става дума за посоката, в която би тръгнало тялото, ако силата на триене я нямаше.

Коефициент на триене

Коефициентът на триене μf е безразмерно число, характеризиращо степента на триене между дадена двойка материали. Този коефициент за болшинството материали не превишава 1 и обикновено е в диапазона между 0,1 и 0,5. Например ледът върху метал има много нисък коефициент на триене (те се плъзгат лесно един върху друг), а гумата върху асфалт има много висок коефициент на триене (те не се плъзгат лесно един спрямо друг). Колкото по-гладки са плъзгащите повърхности, толкова коефициентът на триене е по-малък. За намаляване на триенето между работни повърхности се използват различни видове смазки и масла.

Ако коефициентът на триене μf > 1 , това означава, че между триещите се повърхности има адхезия и нейното влияние се отчита със закона на Амонтон — Кулон:

.

Разработени са методи за измерване на коефициентите на триене между отделни материали, които намират практическо приложение в т. нар. система за измерване трибометрия. [1] За ползване при конструкторски или други разработки и изчисления са създадени специализирани таблици. [2]

Съществува триене и при търкаляне (ротация), но то е с няколко порядъка по-малко отколкото в предните случаи, което обяснява ползата от откриването на колелото.

Видове триене

Триене при покой

Триене при плъзгане

Триене при търкаляне

Източници

  1. Сарман, Жан-Пиер. Енциклопедичен речник по физика, превод от френски и съставителство проф. д-р фн Петко Девененски, Издателство Мартилен, София, 1995, с.250 ISBN 954-598-041-9
  2. http://www.roymech.co.uk/Useful_Tables/Tribology/co_of_frict.htm#coef