Премахване на крепостничеството: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 17:21, 14 септември 2015

Премахването на крепостничеството или Отмяната на крепостничеството в Руската империя е най-съществената от великите реформи на император Александър II, за което той се сдобива с името "Освободител".

На 3 март (19 февруари стар стил) 1861 г. император Александър ІІ издава „Манифест за всемилостиво даряване на крепостните с правото да бъдат свободни селски жители и за устройството на техния бит“, както и „Положение на селяните, излизащи от крепостни зависимости“. ^[1]

Предистория на крепостните отношения в Русия

Първият руски цар Иван Грозни през 1581 г. забранява всякакво преминаване на селяни от един феод в друг. Крепостното право като държавна система в селските обществени отношения на Русия е окончателно скрепено юридически със “Съборно уложение” от 1649 г.

Крепостната руска система, по-известна само като крепостничество, е уязвима за революционни движения. Неслучайно декабристите издигат лозунга за отмяна на крепостничеството. До времето на Екатерина Велика страната периодично е заливана от масови селски въстания. Загубата в Кримската война изправя Русия пред предизвикателството от нови мащабни селски въстания. От друга страна помешчическото селско стопанство, основано на труда на крепостните селяни, все повече запада. Това предизвиква безпокойството на правителството, което е загрижено най-вече за индустриализацията на страната, за която пък е нужна свободна работна ръка. Тази работна ръка може да бъде набирана единствено из средите на селячеството. Ето защо се стига до отмяна на крепостничеството.

Като повод за отмяна на крепостничеството е използван масовият селски протест срещу него след Кримската война, когато има недостиг на работна ръка заради мобилизацията на крепостните в наборната руска армия.

Последствия

В резултат от реформата от 1861 г. на повече от 30 милиона руски крепостни селяни е предоставена възможността да участват в икономическата модернизация на страната. Крепостните имат възможност да се откупят, след което и да се придвижват свободно, за да участват в новия стопански живот на Русия. Откупните плащания за руските селяни са окончателно премахнати през 1905-1907 г., след злополучната Руско-японска война, с последвалата я Първа руска революция.

След идването на болшевиките на власт през 1917 г., те незабавно излизат с „Декрет за земята”, с който изземват собствеността от едрите земевладелци, одържавяват я и я раздават на селяните. По време на колективизацията в края на 20-те години на 20 век, раздадената за свободно ползване земя на руските селяни е одържавена и окрупнена в трудово-земеделски стопанства - с цел интензитет в развитието на съветското селско стопанство.

Източници

↑ http://www.bbc.com/russian/russia/2011/03/110301_serfdom_interviews.shtml Россия: 150 лет без крепостного права

Външни препратки

[1] ttp://www.bbc.com/russian/russia/2011/03/110301_serfdom_interviews.shtml Россия: 150 лет без крепостного права

[1]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 [[Файл:Liberation of peasants by B.Kustodiev (1907).jpg|thumb|400px|худ. [[Борис Кустодиев]] - «Освобождаване на селяните (прочитането на манифеста)». Картина от 1907 г.]]
-'''Премахването на крепостничеството''' или '''Отмяната на крепостничеството''' в [[Руската империя]] е най-съществената от [[великите реформи]] на император [[Александър II (Русия)|Александър II]], за което се сдобива с името "Освободител".
+'''Премахването на крепостничеството''' или '''Отмяната на крепостничеството''' в [[Руската империя]] е най-съществената от [[великите реформи]] на император [[Александър II (Русия)|Александър II]], за което той се сдобива с името "Освободител".
-На 3 март (19 февруари [[стар стил]]) 1861 г. император Александър ІІ издава “Манифест за всемилостиво даряване на крепостните с правото да бъдат свободни селски жители и за устройството на техния бит”, както и с “Положение на селяните, излизащи от крепостни зависимости”. <ref>http://www.bbc.com/russian/russia/2011/03/110301_serfdom_interviews.shtml Россия: 150 лет без крепостного права</ref>
+На 3 март (19 февруари [[стар стил]]) 1861 г. император Александър ІІ издава „Манифест за всемилостиво даряване на крепостните с правото да бъдат свободни селски жители и за устройството на техния бит“, както и „Положение на селяните, излизащи от крепостни зависимости“. <ref>http://www.bbc.com/russian/russia/2011/03/110301_serfdom_interviews.shtml Россия: 150 лет без крепостного права</ref>
 == Предистория на крепостните отношения в Русия ==
 Първият руски цар [[Иван Грозни]] през 1581 г. забранява всякакво преминаване на селяни от един [[феод]] в друг. [[Крепостно право|Крепостното право]] като държавна система в селските обществени отношения на Русия е окончателно скрепено юридически със “[[Съборно уложение]]” от 1649 г.
-Крепостната руска система, по-известна само като [[крепостничество]], е най-уязвима за революционни движения. Не случайно, [[декабристи]]те издигат лозунга за отмяна на крепостничеството. До времето на [[Екатерина Велика]] страната периодично е заливана от масови селски въстания. Загубата в [[Кримската война]] изправя Русия пред предизвикателството от нови мащабни селски въстания. От друга страна помешчическото селско стопанство, основано на труда на крепостните селяни, все повече запада. Това предизвиква безпокойството на правителството, което е загрижено най-вече за [[индустриализация]]та на страната, за която пък е нужна свободна работна ръка. Тази работна ръка може да бъде набирана единствено из средите на селячеството. Ето защо се стига до отмяна на крепостничеството.
+Крепостната руска система, по-известна само като [[крепостничество]], е уязвима за революционни движения. Неслучайно [[декабристи]]те издигат лозунга за отмяна на крепостничеството. До времето на [[Екатерина Велика]] страната периодично е заливана от масови селски въстания. Загубата в [[Кримската война]] изправя Русия пред предизвикателството от нови мащабни селски въстания. От друга страна помешчическото селско стопанство, основано на труда на крепостните селяни, все повече запада. Това предизвиква безпокойството на правителството, което е загрижено най-вече за [[индустриализация]]та на страната, за която пък е нужна свободна работна ръка. Тази работна ръка може да бъде набирана единствено из средите на селячеството. Ето защо се стига до отмяна на крепостничеството.
-Като повод за отмяна на крепостничеството е използван масовия селски протест срещу него след [[Кримската война]], когато има недостиг на работна ръка заради [[мобилизация]]та на крепостните в наборната [[руска армия]].
+Като повод за отмяна на крепостничеството е използван масовият селски протест срещу него след [[Кримската война]], когато има недостиг на работна ръка заради [[мобилизация]]та на крепостните в наборната [[руска армия]].
 == Последствия ==
-В резултат от реформата от 1861 г. на повече от 30 милиона руски крепостни селяни е предоставена възможността да участват в икономическата модернизация на страната. Крепостните имат възможност да се откупят, след което и да се придвижват свободно, за да участват в новия стопански живот на Русия. Откупните плащания за руските селяни са окончателно премахнати през 1905-1907 г., след злополучната [[руско-японска война]], с последвалата я [[първа руска революция]].
+В резултат от реформата от 1861 г. на повече от 30 милиона руски крепостни селяни е предоставена възможността да участват в икономическата модернизация на страната. Крепостните имат възможност да се откупят, след което и да се придвижват свободно, за да участват в новия стопански живот на Русия. Откупните плащания за руските селяни са окончателно премахнати през 1905-1907 г., след злополучната [[Руско-японска война]], с последвалата я [[Първа руска революция]].
 След идването на [[болшевики]]те на власт през 1917 г., те незабавно излизат с „[[Декрет за земята]]”, с който изземват собствеността от едрите земевладелци, одържавяват я и я раздават на селяните. По време на колективизацията в края на 20-те години на 20 век, раздадената за свободно ползване земя на руските селяни е одържавена и окрупнена в трудово-земеделски стопанства - с цел интензитет в развитието на съветското селско стопанство.