Топлопроводимост: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Elton (беседа | приноси)
м Премахнати редакции на 94.190.193.195 (б.), към версия на Glagoli
кор., форматиране: 12x тире, 2x нов ред, 11 интервала, запетая (ползвайки Advisor)
Ред 1: Ред 1:
'''Топлопроводимост''' е свойство на материята да пренася [[топлина]]. Пренасянето на топлина от по-топлите към по-студените части на едно тяло се нарича топлопроводност. Обратното свойство да възпрепятства преноса на топлина, се нарича [[термично съпротивление]]. Преносът на топлина се извършва от областта с по-висока към областта с по-ниска [[температура]] чрез [[кинетична енергия|кинетичната енергия]] на атомите. Затова плътните материали са по-добри проводници на топлина. Металите са с много висока топлопроводимост, като [[сребро]]то е с най-висока. Поради цената му то не се използва като топлопроводник, а най-често се използва [[алуминий]]. Обратно, лошите топлопроводници се наричат [[топлоизолатор]]и, като например стъкло, дърво, пластмаса, [[стиропор]], въздух и др. Вж. също [[топлоизолация]].
'''Топлопроводимост'''<ref>„Речник на научните термини“, Е. Б. Уваров, А. Айзакс, Издателство „П. Берон“, София, 1992</ref> (или '''топлопроводност'''<ref>„Енциклопедия А-Я“, 1974 г., БАН</ref>) е свойство на материята да пренася [[топлина]]. Пренасянето на топлина от по-топлите към по-студените части на едно тяло се нарича топлопроводност. Обратното свойство – да възпрепятства преноса на топлина, се нарича [[термично съпротивление]]. Преносът на топлина се извършва от областта с по-висока към областта с по-ниска [[температура]] чрез [[кинетична енергия|кинетичната енергия]] на атомите. Затова плътните материали са по-добри проводници на топлина. Металите са с много висока топлопроводимост, като [[сребро]]то е с най-висока. Поради цената му то не се използва като топлопроводник, а най-често се използва [[алуминий]]. Обратно, лошите топлопроводници се наричат [[топлоизолатор]]и, като например стъкло, дърво, пластмаса, [[стиропор]], въздух и др.


Различните вещества имат различна топлопроводност. Топлопроводимостта се определя само за еднородни материали. Тя се характеризира с коефициент на топлопроводност.
Различните вещества имат различна топлопроводност. Топлопроводимостта се определя само за еднородни материали. Тя се характеризира с ''коефициент на топлопроводност''.


==Коефициент на топлопроводност==
== Коефициент на топлопроводност ==
Способността на веществата да провеждат топлина се характеризира с т.н. коефициент на топлопроводност. Означава се с гръцката буква ламбда '''λ'''. Това е количеството топлина, което преминава през материал с дебелина 1 м, през площ 1 кв.м., за време 1 секунда, при разлика в температурите (температурен градиент) 1 градус по Келвин. В системата SI коефициентът '''λ''' има дименсия [W.m<sup>-1</sup>.K<sup>-1</sup>]. Колкото по-ниска е стойността на коефициента, толкова по-добър топлоизолатор е материалът, и обратно. Прието е материалите с по-нисък коефициент от 0,25 W/m.K да се смятат за топлоизолатори.
Способността на веществата да провеждат топлина се характеризира с т. нар. коефициент на топлопроводност. Означава се с гръцката буква ламбда '''λ'''. Това е количеството топлина, което преминава през материал с дебелина 1 m, през площ 1 , за време 1 s, при разлика в температурите (температурен градиент) 1 [[келвин|К]]. В системата [[SI]] коефициентът '''λ''' има дименсия [W.m<sup>-1</sup>.K<sup>-1</sup>]. Колкото по-ниска е стойността на коефициента, толкова по-добър топлоизолатор е материалът, и обратно. Прието е материалите с коефициент, по-нисък от 0,25 W/m.K, да се смятат за топлоизолатори.


== Примери и опити ==
[http://pkv-tp.blogspot.com/2009/07/blog-post_11.html | Виж ⇒ Коефициент на топлопроводност на различни материали ]
Върху метална пръчка с помощта на парафин закрепяме [[габърче]]та. След това загряваме пръчката от единия ѝ край. Виждаме как постепенно парафинът се разтопява и кабарчетата започват да падат. Най-напред падат тези, които са най-близо до нагретия край на пръчката, а след това последователно и всички останали. Това показва, че топлината, получена от пламъка на спиртната лампа, постепенно се пренася от горещия към студения край на пръчката.
<!-- Моля посочете източник и лиценз, този текст Е КОПИРАН, но не е ясно откъде --


== Вижте също ==
Източникът на копирания текст е: '''http://mladtehnik.com/?p=3842'''
* [[Топлоизолация]]

Много [[процеси]] на пренасяне на топлина чрез [[топлопроводност]] в твърдите тела са [[нестационарни]]. Те имат голямо значение за промишлеността. Срещата се при нагряване и охлаждане на различни заготовки, отливки и други изделия. Най - голямо значение за промишлената практика имат следните две групи нестационарни процеси :
а) затихващи - [[температурното поле]] в тялото се изменя в посока към точно определена стойност, съответстваща на равновесното състояние на системата;
б) незатихващи - или периодични - температурното поле се изменя по периодичен закон под действието на циклични гранични условия.

Първата група процеси включват случаите на изменение на температурата в твърдите тела, когато в даден начален момент те се поставят в среда с различна от тяхната, но постоянна във времето температура.

Втората група процеси се наблюдава при топлинни взаимодействия между повърхността на твърдото тяло и околната среда, когато температурата в средата се изменя по [[периодичен закон]]. Такива са процесите, протичащи в пълнежните тела на [[регенераторите]], във външните стени на сградите, които са подложени на влиянието съответно на газовите потоци и външния [[въздух]] с непрекъснато изменяща се температура, в лопатките на газовите и парните турбини и др.

Решаването на различни проблеми в областта на нестационарната топлопроводност означава да се намери зависимостта на температурното поле и на [[топлинния поток]] от времето при зададена геометрия и физични свойства на тялото и при фиксирано температурно поле в определен момент от времето, приет за начален. Това може да стане по различен начин. Най - точен е [[аналитичния метод]]. Той се основава на интегрирането на [[диференциалното уравнение]] на Фурие за топлопроводността при съответните условия за еднозначност.

[[Картинка:Fourier.jpg]]

''диференциално уравнение на Фурие за топлопроводност''

където: а - коефициент на температуропроводност ( m2/s), характеризира скоростта на изменение на температурата в тялото.
с - специфичен топлинен капацитет ( J/kg. K)
ρ - плътност ( kg/m3)
qv - обемна плътност на топлинен поток ( W/m3)

Тук особено значение за вида на температурното поле в началния период на процеса има началното условие. То може да бъде зададено във вид на произволна функция, без да се налагат някакви ограничение за нейния вид, както и за стойностите на температурата на повърхността на тялото.

Аналитичният метод позволява намирането на решение в общ вид. Той се отличава със значителна сложност даже и за хомогенните и изотропни тела с проста геометрия, каквито са плоската стена (пластината), плътният цилиндър и плътната сфера, както и при постоянни топлофизични параметри и постоянна интензивност на топлообмена на околната среда с повърхността на тялото. Аналитичният метод обикновено е неприложим за тела със сложна геометрия или при сложни начални или гранични условия. Решението на тези задачи се търси чрез числени или експериментални методи. Най - приложимите числени методи са тези на крайните разлика и на крайните елементи. Най - удобните експериментални методи са приложението на електротоплинната и хидротоплинната аналогия.
-- край на копирания текст -->

== Примери и опити ==
Върху метална пръчка с помощта на парафин закрепяме кабарчета. След това загряваме пръчката от единия ѝ край. Виждаме как постепенно парафинът се разтопява и кабарчетата започват да падат. Най-напред падат тези, които са най-близо до нагретия край на пръчката, а след това последователно и всички останали.


== Източници ==
Това показва,че топлината, получена от пламъка на спиртната лампа, постепенно се пренася от горещия към студения край на пръчката. Това е пример за топлопроводност.
<references />


== Външни препратки ==
* [http://pkv-tp.blogspot.com/2009/07/blog-post_11.html Коефициент на топлопроводност на различни материали]


[[Категория:Термодинамика]]
[[Категория:Термодинамика]]

Версия от 07:37, 12 април 2016

Топлопроводимост[1] (или топлопроводност[2]) е свойство на материята да пренася топлина. Пренасянето на топлина от по-топлите към по-студените части на едно тяло се нарича топлопроводност. Обратното свойство – да възпрепятства преноса на топлина, се нарича термично съпротивление. Преносът на топлина се извършва от областта с по-висока към областта с по-ниска температура чрез кинетичната енергия на атомите. Затова плътните материали са по-добри проводници на топлина. Металите са с много висока топлопроводимост, като среброто е с най-висока. Поради цената му то не се използва като топлопроводник, а най-често се използва алуминий. Обратно, лошите топлопроводници се наричат топлоизолатори, като например стъкло, дърво, пластмаса, стиропор, въздух и др.

Различните вещества имат различна топлопроводност. Топлопроводимостта се определя само за еднородни материали. Тя се характеризира с коефициент на топлопроводност.

Коефициент на топлопроводност

Способността на веществата да провеждат топлина се характеризира с т. нар. коефициент на топлопроводност. Означава се с гръцката буква ламбда λ. Това е количеството топлина, което преминава през материал с дебелина 1 m, през площ 1 m², за време 1 s, при разлика в температурите (температурен градиент) 1 К. В системата SI коефициентът λ има дименсия [W.m-1.K-1]. Колкото по-ниска е стойността на коефициента, толкова по-добър топлоизолатор е материалът, и обратно. Прието е материалите с коефициент, по-нисък от 0,25 W/m.K, да се смятат за топлоизолатори.

Примери и опити

Върху метална пръчка с помощта на парафин закрепяме габърчета. След това загряваме пръчката от единия ѝ край. Виждаме как постепенно парафинът се разтопява и кабарчетата започват да падат. Най-напред падат тези, които са най-близо до нагретия край на пръчката, а след това последователно и всички останали. Това показва, че топлината, получена от пламъка на спиртната лампа, постепенно се пренася от горещия към студения край на пръчката.

Вижте също

Източници

  1. „Речник на научните термини“, Е. Б. Уваров, А. Айзакс, Издателство „П. Берон“, София, 1992
  2. „Енциклопедия А-Я“, 1974 г., БАН

Външни препратки

Шаблон:Физика-мъниче