Топлопроводимост: Разлика между версии
м Премахнати редакции на 94.190.193.195 (б.), към версия на Glagoli |
кор., форматиране: 12x тире, 2x нов ред, 11 интервала, запетая (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Топлопроводимост''' е свойство на материята да пренася [[топлина]]. Пренасянето на топлина от по-топлите към по-студените части на едно тяло се нарича топлопроводност. Обратното свойство |
'''Топлопроводимост'''<ref>„Речник на научните термини“, Е. Б. Уваров, А. Айзакс, Издателство „П. Берон“, София, 1992</ref> (или '''топлопроводност'''<ref>„Енциклопедия А-Я“, 1974 г., БАН</ref>) е свойство на материята да пренася [[топлина]]. Пренасянето на топлина от по-топлите към по-студените части на едно тяло се нарича топлопроводност. Обратното свойство – да възпрепятства преноса на топлина, се нарича [[термично съпротивление]]. Преносът на топлина се извършва от областта с по-висока към областта с по-ниска [[температура]] чрез [[кинетична енергия|кинетичната енергия]] на атомите. Затова плътните материали са по-добри проводници на топлина. Металите са с много висока топлопроводимост, като [[сребро]]то е с най-висока. Поради цената му то не се използва като топлопроводник, а най-често се използва [[алуминий]]. Обратно, лошите топлопроводници се наричат [[топлоизолатор]]и, като например стъкло, дърво, пластмаса, [[стиропор]], въздух и др. |
||
Различните вещества имат различна топлопроводност. Топлопроводимостта се определя само за еднородни материали. Тя се характеризира с коефициент на топлопроводност. |
Различните вещества имат различна топлопроводност. Топлопроводимостта се определя само за еднородни материали. Тя се характеризира с ''коефициент на топлопроводност''. |
||
==Коефициент на топлопроводност== |
== Коефициент на топлопроводност == |
||
Способността на веществата да провеждат топлина се характеризира с т. |
Способността на веществата да провеждат топлина се характеризира с т. нар. коефициент на топлопроводност. Означава се с гръцката буква ламбда '''λ'''. Това е количеството топлина, което преминава през материал с дебелина 1 m, през площ 1 m², за време 1 s, при разлика в температурите (температурен градиент) 1 [[келвин|К]]. В системата [[SI]] коефициентът '''λ''' има дименсия [W.m<sup>-1</sup>.K<sup>-1</sup>]. Колкото по-ниска е стойността на коефициента, толкова по-добър топлоизолатор е материалът, и обратно. Прието е материалите с коефициент, по-нисък от 0,25 W/m.K, да се смятат за топлоизолатори. |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | Върху метална пръчка с помощта на парафин закрепяме [[габърче]]та. След това загряваме пръчката от единия ѝ край. Виждаме как постепенно парафинът се разтопява и кабарчетата започват да падат. Най-напред падат тези, които са най-близо до нагретия край на пръчката, а след това последователно и всички останали. Това показва, че топлината, получена от пламъка на спиртната лампа, постепенно се пренася от горещия към студения край на пръчката. |
||
<!-- Моля посочете източник и лиценз, този текст Е КОПИРАН, но не е ясно откъде -- |
|||
== Вижте също == |
|||
Източникът на копирания текст е: '''http://mladtehnik.com/?p=3842''' |
|||
* [[Топлоизолация]] |
|||
Много [[процеси]] на пренасяне на топлина чрез [[топлопроводност]] в твърдите тела са [[нестационарни]]. Те имат голямо значение за промишлеността. Срещата се при нагряване и охлаждане на различни заготовки, отливки и други изделия. Най - голямо значение за промишлената практика имат следните две групи нестационарни процеси : |
|||
а) затихващи - [[температурното поле]] в тялото се изменя в посока към точно определена стойност, съответстваща на равновесното състояние на системата; |
|||
б) незатихващи - или периодични - температурното поле се изменя по периодичен закон под действието на циклични гранични условия. |
|||
Първата група процеси включват случаите на изменение на температурата в твърдите тела, когато в даден начален момент те се поставят в среда с различна от тяхната, но постоянна във времето температура. |
|||
Втората група процеси се наблюдава при топлинни взаимодействия между повърхността на твърдото тяло и околната среда, когато температурата в средата се изменя по [[периодичен закон]]. Такива са процесите, протичащи в пълнежните тела на [[регенераторите]], във външните стени на сградите, които са подложени на влиянието съответно на газовите потоци и външния [[въздух]] с непрекъснато изменяща се температура, в лопатките на газовите и парните турбини и др. |
|||
Решаването на различни проблеми в областта на нестационарната топлопроводност означава да се намери зависимостта на температурното поле и на [[топлинния поток]] от времето при зададена геометрия и физични свойства на тялото и при фиксирано температурно поле в определен момент от времето, приет за начален. Това може да стане по различен начин. Най - точен е [[аналитичния метод]]. Той се основава на интегрирането на [[диференциалното уравнение]] на Фурие за топлопроводността при съответните условия за еднозначност. |
|||
[[Картинка:Fourier.jpg]] |
|||
''диференциално уравнение на Фурие за топлопроводност'' |
|||
където: а - коефициент на температуропроводност ( m2/s), характеризира скоростта на изменение на температурата в тялото. |
|||
с - специфичен топлинен капацитет ( J/kg. K) |
|||
ρ - плътност ( kg/m3) |
|||
qv - обемна плътност на топлинен поток ( W/m3) |
|||
Тук особено значение за вида на температурното поле в началния период на процеса има началното условие. То може да бъде зададено във вид на произволна функция, без да се налагат някакви ограничение за нейния вид, както и за стойностите на температурата на повърхността на тялото. |
|||
Аналитичният метод позволява намирането на решение в общ вид. Той се отличава със значителна сложност даже и за хомогенните и изотропни тела с проста геометрия, каквито са плоската стена (пластината), плътният цилиндър и плътната сфера, както и при постоянни топлофизични параметри и постоянна интензивност на топлообмена на околната среда с повърхността на тялото. Аналитичният метод обикновено е неприложим за тела със сложна геометрия или при сложни начални или гранични условия. Решението на тези задачи се търси чрез числени или експериментални методи. Най - приложимите числени методи са тези на крайните разлика и на крайните елементи. Най - удобните експериментални методи са приложението на електротоплинната и хидротоплинната аналогия. |
|||
-- край на копирания текст --> |
|||
⚫ | |||
⚫ | Върху метална пръчка с помощта на парафин закрепяме |
||
== Източници == |
|||
Това показва,че топлината, получена от пламъка на спиртната лампа, постепенно се пренася от горещия към студения край на пръчката. Това е пример за топлопроводност. |
|||
<references /> |
|||
== Външни препратки == |
|||
⚫ | |||
[[Категория:Термодинамика]] |
[[Категория:Термодинамика]] |
Версия от 07:37, 12 април 2016
Топлопроводимост[1] (или топлопроводност[2]) е свойство на материята да пренася топлина. Пренасянето на топлина от по-топлите към по-студените части на едно тяло се нарича топлопроводност. Обратното свойство – да възпрепятства преноса на топлина, се нарича термично съпротивление. Преносът на топлина се извършва от областта с по-висока към областта с по-ниска температура чрез кинетичната енергия на атомите. Затова плътните материали са по-добри проводници на топлина. Металите са с много висока топлопроводимост, като среброто е с най-висока. Поради цената му то не се използва като топлопроводник, а най-често се използва алуминий. Обратно, лошите топлопроводници се наричат топлоизолатори, като например стъкло, дърво, пластмаса, стиропор, въздух и др.
Различните вещества имат различна топлопроводност. Топлопроводимостта се определя само за еднородни материали. Тя се характеризира с коефициент на топлопроводност.
Коефициент на топлопроводност
Способността на веществата да провеждат топлина се характеризира с т. нар. коефициент на топлопроводност. Означава се с гръцката буква ламбда λ. Това е количеството топлина, което преминава през материал с дебелина 1 m, през площ 1 m², за време 1 s, при разлика в температурите (температурен градиент) 1 К. В системата SI коефициентът λ има дименсия [W.m-1.K-1]. Колкото по-ниска е стойността на коефициента, толкова по-добър топлоизолатор е материалът, и обратно. Прието е материалите с коефициент, по-нисък от 0,25 W/m.K, да се смятат за топлоизолатори.
Примери и опити
Върху метална пръчка с помощта на парафин закрепяме габърчета. След това загряваме пръчката от единия ѝ край. Виждаме как постепенно парафинът се разтопява и кабарчетата започват да падат. Най-напред падат тези, които са най-близо до нагретия край на пръчката, а след това последователно и всички останали. Това показва, че топлината, получена от пламъка на спиртната лампа, постепенно се пренася от горещия към студения край на пръчката.