Просо: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 13:09, 4 май 2016

Просото се отглежда заради зърното, а предназначението на тази суровина в различните части на земното кълбо е твърде различно. Просо се наричат няколко биологични вида, които не са обединени в таксономична група, но повечето влизат в подсемейство Panicoideae на семейство Poaceae.

У нас зърното от просо се използва предимно за храна на продуктивни и декоративни птици, и е традиционната суровина за варене на боза. Сламата от просо има висока хранителна стойност и се доближава до ливадното сено.

В тропичните страни просото е основна култура и там, освен за фуражи, зърното се използва за получаване на брашна и, съответно, на тестени изделия за храна на хората.

По разпределение в света, просото заема 5-то място след пшеницата, ориза, царевицата и ечемика, като се засява на почти 700 млн. дка. От тях 200 млн. дка е площта на просото в Индия. Поради високата сухоустойчивост на културата, големи производители са страните със сух климат. Средните добиви от културата са ниски (80 – 90 кг/дка).

У нас от дълго време просото се явява като алтернативна култура и известно увеличаване на площта става при „отварянето“ на пазар за износ на продукцията. Предполага се, че площта не надвишава 10 хил. дка, поради което просото заема едно от последните места сред зърнено-житните култури. Отглеждането на културата е съсредоточено в Тракийската низина.

Вижте също

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
+[[Файл:Millet and other parakeet diet varieties.JPG|дясно|мини|]]
-{{обработка|привеждане в енциклопедичен стил, източници за твърденията, форматиране}}
+'''Просото''' се отглежда заради зърното, а предназначението на тази суровина в различните части на земното кълбо е твърде различно. Просо се наричат няколко биологични [[вид (биология)|вида]], които не са обединени в [[таксономия|таксономична]] група, но повечето влизат в подсемейство ''[[Panicoideae]]'' на семейство ''[[Poaceae]]''.
-'''Просото''' е една от най-древните, български, зърнени култури на Балканския полуостров, както и в света - още преди Желязната епоха. Някога са го наричали „златен“ или „слънчев“ [[ечемик]]. В Българската национална кухня Кашата от просо, или Слънчевата каша е основна от много стари времена. Същата рецепта днес е разпространена и в традиционните кухни на повечето словенски народи в Евразия.
+У нас зърното от просо се използва предимно за храна на продуктивни и декоративни птици, и е традиционната суровина за варене на [[боза]]. Сламата от просо има висока хранителна стойност и се доближава до ливадното сено.
-Българският традиционен хляб ''Просеник'' и неговите печени на сач производни, от варено тесто във вода или мляко (парено тесто), с едро смяно просо е бил основна храна в бита за нацията, хилядолетия по ред. Същата технология днес е почти заменена и позната под името Качамак (т.е. бъркана каша), от царевичен грис или едро смляно царевично брашно, приготвено по вкус - в сладък или солен вариант. Последното, обаче, няма същите ценни качества.
+В тропичните страни просото е основна култура и там, освен за фуражи, зърното се използва за получаване на брашна и, съответно, на тестени изделия за храна на хората.
-Просото е едногодишно растение и се отглежда заради зърното, сламата, с характерен жълт или червен цвят, блясък и леко горчив вкус, когато е сурово. Способността му да се приготвя по-бързо, лесно, като при това има по-добра усвояемост от организма го прави идеално подхождащо за храна от всички останали зърнени култури. Наричано с много различни имена в Африка и Азия, защото е много адаптивно към по-голяма височина и се отглежда дори в Хималаите на 2300 метра надморска височина!
+По разпределение в света, просото заема 5-то място след [[пшеница]]та, [[ориз]]а, [[царевица]]та и [[ечемик]]а, като се засява на почти 700 млн. [[декар|дка]]. От тях 200 млн. дка е площта на просото в [[Индия]]. Поради високата сухоустойчивост на културата, големи производители са страните със сух климат. Средните добиви от културата са ниски (80 – 90 кг/дка).
-Реколтата е възможна само за четиридесет и пет дни в топъл и сух климат. Зърното е устойчиво на гниене и насекоми, което го прави удобно за държане на склад, особено в случаи когато няма друга храна на разположение - съхранява качествата си в продължение на 5 години, когато не е обелено.
+У нас от дълго време просото се явява като алтернативна култура и известно увеличаване на площта става при „отварянето“ на пазар за износ на продукцията. Предполага се, че площта не надвишава 10 хил. дка, поради което просото заема едно от последните места сред зърнено-житните култури. Отглеждането на културата е съсредоточено в [[Тракийска низина|Тракийската низина]].
-Просото е особено ценно, макар и трудоемко за добиването му, защото съдържа аминокиселината метионин, която липсва в хранителния режим на стотици милиони бедни хора по света, които преживяват хранейки се със скорбяла от царевица, маниока или полиран ориз.
+== Вижте също ==
-Днес, учените сочат, че това зърно се откроява с високо съдържание на растителни мазнини. То е в състояние да отдели от тялото ни натрупани преди това антибиотици и вредни за организма съставки, затова лекарите педиатри и терапевти препоръчват  неговата употребата по време на лечение и след предприемане на такова. Културата просо се счита от медицината за най-слабо алергизираща. Зърнената култура се усвоява лесно от организма - дори хора с чувствително храносмилане могат да го включват в диетата си.
+* [[Морфологични и биологични особености на просото]]
+* [[Отглеждане на просо]]
-'''Полезен състав и свойства''' Съдържа около 8-15% протеини, а червеното просо съдържа няколко пъти повече протеин от всички зърнени храни. 70% нишесте и незаменими аминокиселини. Има остатъчна 0,5-08% целулоза, 2.6-3.7% мазнини, малко захари - до около 2%, витамин РР, В1 и В2, както и в големи количества калий, магнезий и фосфор. Просото е шампион на съдържанието на молибден и магнезий!
-Количеството на протеин в просото надвишава тази цифра в ечемика, ориза и овесената каша. То е на трето място по съдържание на желязо от всяко зърно, след амарант и киноа. Съдържа незаменими аминокиселини - валин, левцин третнин, хистидин, лизин, също ензими, минерали и мастни киселини. Водещо и в съдържанието между зърнените култури с витамини от група B. В сравнение с царевица и пшеница съдържа два пъти повече фолиева киселина, а в сравнение с месото - 2,5 пъти повече фосфор!
-Също така в това, дребно и древно зърно има значително количество йод, цинк, натрий, калий, магнезий и бром.
-Традиционната медицина посочва, просото за продукт, който укрепва организма, като дава сили особено на мускулната система. Отлично средство при запек, колит и заседнал начин на живот - обездвижване. Просото е в състояние да освободи тялото от остатъчни, човешки антитела, както и продуктите от разлагането им. По време лечение с антибиотици, е силно препоръчително да се яде Слънчева каша. Препоръчва се и за тези, които страдат от диабет, атеросклероза, заболявания на черния дроб, при диагностициране възпаление на панкреаса, се препоръчва ядене на купа с каша от просо всеки ден (поради неговото липотропно действие).
-Храненето с просо укрепва повредени или счупени кости, меки тъканни връзки, ускорява зарастването на рани. Стимулира потенето има диуретични свойства, и се използва при лечението на хидроцефалия.
-В Българската традиционна кухня то се използва освен за хляб, за приготвяне на супи, трахана, юфка, сладкиши, халва, [[боза]], бира, дестилиран алкохол. С него се отглеждат декоративни птици. Сламата от просо има висока хранителна стойност - близка до тази на ливадното сено за животновъдство.
-За направа на боза от червено просо то първо се накисва, а след това  суши на сянка, след което се изпича и смила. Брашното се вари във вода до леко сгъстяване и се дава, като напитка на деца, болни, възрастни и т.н. Това е един отличен и доказан във времето продукт с феноменални качества, за разлика от днешни заместители, като напитки от подсладено мляко на прах.
-По отглеждане в света, просото заема 5-то място след: [[пшеница]], [[ориз]], [[царевица]] и [[ечемик]], като се засява на почти 700 млн. [[декар|дка]]. От тях 200 млн. дка е площта на просото само в [[Индия]]. Поради високата сухоустойчивост на културата, големи производители са страните със сух климат. Средните добиви от културата са ниски (80–90 кг/дка).
-Дълго време у нас просото бе само алтернативна култура за фураж, с известни спадове и увеличения на площта при „затварянето“ на пазарите за износ. Предполага се, че площта производство на просо не надвишава в момента 10 хил. дка, и е на последно място сред зърнено-житните култури в Република България. Отглеждането на културата е съсредоточено в [[Тракийска низина|Тракийската низина]].
-У нас, днес, просото е пренебрегнато от хранително вкусовата промишленост и древните, български рецепти тънат в забрава - неизвестни за широката общественост, но времената се менят.
-* [[Българска традиционна кухня]]
-* [[Отглеждане на просо]]
 * [[Зърнено-житни култури]]
 * [[Списък на земеделски теми]]
+[[Категория:Фуражи]]
+[[Категория:Зърнени култури]]