Теодор Русо: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+картинка
Редакция без резюме
Ред 33: Ред 33:
През 1831 г. Русо подава заявка за участие в Парижкия салон. Неговият пейзаж „[[Дивата природа Оверн]]“ получава признание за живата техника на рисуване. Следващите четири салона в Париж са неуспешни за Русо и до 1849 г. година той не участва в публични изложби.
През 1831 г. Русо подава заявка за участие в Парижкия салон. Неговият пейзаж „[[Дивата природа Оверн]]“ получава признание за живата техника на рисуване. Следващите четири салона в Париж са неуспешни за Русо и до 1849 г. година той не участва в публични изложби.


През зимата на 1936 – 1937 г. Русо Рисува заедно с [[Диас де ла Пеня]] в Барбизон. Природата в Барбизон му е направила голямо впечатление и художника се връща всяка година там и през 1848 г. се премества заедно със съпругата си.
През зимата на 1936 – 1937 г. Русо рисува заедно с [[Диас де ла Пеня]] в Барбизон. Природата в Барбизон му е направила голямо впечатление и художника се връща всяка година там, а през 1848 г. се премества заедно със съпругата си за постоянно.


Около Русо в Барбизон се събират група художници, Диас де ла Пеня, [[Жул Дюпре]], [[Франсуа Добини]]. Така се създава „Барбизонската школа“, а Теодор Русо става неин ръководител.
Около Русо в Барбизон се събират група художници, Диас де ла Пеня, [[Жул Дюпре]], [[Франсуа Добини]]. Така се създава „Барбизонската школа“, а Теодор Русо става неин ръководител.
Ред 46: Ред 46:
Русо обича детайлите, изучава дори зеленикавите лишеи по напуканата кора на дърветата. Умее да обобщава дребните неща в цялото, да ги подчинява на общата концепция.
Русо обича детайлите, изучава дори зеленикавите лишеи по напуканата кора на дърветата. Умее да обобщава дребните неща в цялото, да ги подчинява на общата концепция.
<gallery mode="packed" heights=150>
<gallery mode="packed" heights=150>
Chênes Apremont by Rousseau Louvre RF1447 n1.jpg|Дъбове (1850-1852), Лувър
Chênes Apremont by Rousseau Louvre RF1447 n1.jpg|Дъбове (1850 – 1852), Лувър
Théodore Rousseau - La cabane du charbon de bois dans la forêt de Fontainebleau.jpg|Място за производство на дървени въглища в гората Фонтебло (около 1855), музей „Тисен“, Мадрид
Théodore Rousseau - La cabane du charbon de bois dans la forêt de Fontainebleau.jpg|Място за производство на дървени въглища в гората Фонтебло (около 1855), музей „Тисен“, Мадрид
Théodore Rousseau - Landscape with a Plowman - WGA20164.jpg|Пейзаж (1860-1862),Ермитаж
Théodore Rousseau - Landscape with a Plowman - WGA20164.jpg|Пейзаж (1860 – 1862), Ермитаж
File:Rousseau 20 sep 2013.jpg|Място за производство на дървени въглища (около 1850), Музей на изкуствата, Далас
File:Rousseau 20 sep 2013.jpg|Място за производство на дървени въглища (около 1850), Музей на изкуствата, Далас
</gallery>
</gallery>

== Източници ==
== Източници ==
* „История на изкуството“ проф. Борис Колев 1964 г. изд. „Техника“ – София
* „История на изкуството“ проф. Борис Колев 1964 г. изд. „Техника“ – София

Версия от 11:38, 13 октомври 2016

Теодор Русо
Théodore Rousseau
френски художник, пейзажист
Теодор Русо, 1855 – 1859
Теодор Русо, 1855 – 1859
Роден
Починал
Националност Франция
Стилреализъм
Теодор Русо в Общомедия

Теодор Русо (Шаблон:Lang-fr) е френски художник – пейзажист. Основател е на „Барбизонската школа“. Събира около себе си първите художници рисуващи на открито сред природата. Творчеството на Русо се отнася към реализма.

Биография

Теодор Русо роден е на 15 април 1812 г. в Париж. Първите уроци по живопис Теодор Русо получава от братовчед си Филип Русо, също художник. На 15 години учи 2 години при художника Жан Шарл Ремон. Русо пътува до Оверн и Нормандия където рисува.

През 1831 г. Русо подава заявка за участие в Парижкия салон. Неговият пейзаж „Дивата природа Оверн“ получава признание за живата техника на рисуване. Следващите четири салона в Париж са неуспешни за Русо и до 1849 г. година той не участва в публични изложби.

През зимата на 1936 – 1937 г. Русо рисува заедно с Диас де ла Пеня в Барбизон. Природата в Барбизон му е направила голямо впечатление и художника се връща всяка година там, а през 1848 г. се премества заедно със съпругата си за постоянно.

Около Русо в Барбизон се събират група художници, Диас де ла Пеня, Жул Дюпре, Франсуа Добини. Така се създава „Барбизонската школа“, а Теодор Русо става неин ръководител.

Теодор Русо умира на 22 декември 1867 г. в Барбизон на 55-годишна възраст от сърдечен удар.

Творчество

Русо обича и изучава природата, търси внушителните форми на вековните дъбове, грейналата светлина на залеза, плъзнала се по силуетите на дърветата. Спира вниманието си на средния план в пейзажа и го акцентира. Предният план – блатиста земя, трева, селски път – служи за подчертаване значението на втория план. Там са дърветата, поляните, които заемат най-значителната част от картината.

Едни от най-хубавите пейзажи на Русо са „Блатист пейзаж“, „Залез в края на гората при Фонтенбло“, „В околностите на Гранвил“.

Русо обича детайлите, изучава дори зеленикавите лишеи по напуканата кора на дърветата. Умее да обобщава дребните неща в цялото, да ги подчинява на общата концепция.

Източници

  • „История на изкуството“ проф. Борис Колев 1964 г. изд. „Техника“ – София
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Руссо, Теодор“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​