Сават

Френският бокс, наричан за краткост сава̀т (Шаблон:Lang-fr), е вид бойно изкуство с произход от Франция.

Съчетава бокс с удари с крака, като за разлика от други бойни изкуства за ръце и крака (като муай тай и силат), участват само чисти удари със стъпало, без колене и удари в пищялите.

Практикуващи сават, фотография от 1900 г.

Етимология

Името на бойното изкуство идва от френската дума за „стара обувка”. Досега това е единственото бойно изкуство за ръце и крака, в което бойците по правило носят обувки.

Сават в Марсилия се нарича „jeu marseillais“ („марсилска игра“), по-късно получава името „шосон“ („chausson“ - от наименованието на моряшките обувки, носени на корабите).

История

През 1700-те години в Париж френските хулигани, бандити и долните слоеве на обществото използвали много специфичен метод за водене на уличен бой. Характерното за него е че използвали предимно ниски ритници, които били нанасяни с ръбовете и подметките на обувките. Освен това се шамаросвали, борили, блъскали и удряли с глави, но не използвали юмруци.

Истинска популярност сават добива във фенския чуждестранен легион, макар че след 1830-те години се практикува повсеместно в армията.

Модерната форма на сават се появява в началото на 19 век като смесица от похвати от уличните боеве, използвани в Париж и Северна Франция и техниките с високи ритници и зашлевявания с отворена ръка, които използвали моряците в южното пристанище Марсилия по време на бой на корабите. Именно клатушкането на палубите включило в бойното изкуство техники, при които едната или двете ръце са опрени на нещо за запазване на равновесието, докато краката нанасят удар. Ударите с отворена ръка пък били начин да се избегнат тежките наказания и затвор заради използването на юмруци, тъй като тогавашното френско законодателство ги разглежда като „смъртоносно оръжие”.

Най-голямото признание за авторитета на савата идва през 1924 година, когато той е включен в олимпийската програма, като демонстрационен спорт. Все още обаче френският бокс не е официален спорт на летните игри, като се правят постъпки за включването му в програмата в близките години.

През 1825 година Мишел Касо започва да провежда първите тренировки. Те стават доста популярни сред аристокрацията и ителигенцията на Париж. Уроци по Сават взимали такива известни личности като Александър Дюма-син и Теофил Готие.

Шарл Шарлемон, бивш легионер, основава в Париж „Академия по Френски бокс“ в края на 19-ти век.

Сават е окончателно кодифицирано от Националния комитет по френски бокс (Committee National de Boxe Francaise), създаден от ученика на Шарл Шарлемон, граф Пиер Барози (Pierre Baruzy (Barrozzi)). Барози се смята за бащата на модерното сават и е 11-кратен шампион на Франция и колониите ѝ в това бойно изкуство преди Първата световна война. Той разделя сават на 2 разновидности:

• спортна разновидност;
• бойни и класически улични направления: Savate de Defense, Defense Savate и Savate de Rue („de rue“ означава буквално „от улицата”).

Международната федерация по сават (International Savate Federation (FIS)) празнува 30-тата си годишнина през март 2015 г.

Видове удари

Техники в сават

Удари с крака

• "fouetté" (камшик) - камшичен удар (висок, среден или нисък) при който, в контакт са върха на пръстите или бомбетата;
• "chassé" - избутващ удар (страничен, фронтален, нисък, среден или висок) на принципа на буталото;
• "revers" - удар с крак (фронтален, страничен или захващащ, нисък, среден или висок), при който контакта се осъществява с подметката на обувката;
• "coup de pied bas" - познат в България като лоу кик (нисък удар).

Удари с ръце

• direct bras avant – директен, пробождащ удар с водещата ръка
• direct bras arrière – крос, изпълняван с държаната назад ръка
• crochet – името говори за себе си. Ударът е със замах като закачане на кука със свита ръка.
• uppercut – ъперкът, ударът от долу нагоре, изпълняван и с двете ръце.